Вход

Регистрация

Блогове - АгроНЕТ.бг

Направете си личен блог и споделете своите съвети и опит!

  • Начало
    Начало Тук можете да прегледате всички статии в блоговете.
  • Категории
    Категории Показва списък с категориите в блоговете.
Публикувано от на в Земеделие

Шийтаке - кралят на култивираните гъби

Шийтаке е вид деликатесна гъба, култивирана върху дървесина в Югоизточна Азия. Лидер в световното производство на шийтаке е Япония, следвана от Китай и Корея. С откриване на нейните ценни лечебни свойства популярността й нарасна изключително много в Европа и САЩ.

Гъбата шийтаке има превъзходен вкус и аромат, фина структура и с право се счита за крал на култивираните деликатесни гъби. Възможностите за екстензивно отглеждане на шийтаке върху нискокачествена широколистна дървесина е особено голяма за планинските райони.

Латинското наименование на гъбата е Lentinula edodes. Наименованието шийтаке идва от названието на едно от дърветата, вьрху което расте в природата ("шии"). На Запад в миналото често е наричана "черна горска гъба”, защото в миналото е продавана в сух вид с тъмен, черен цвят на продукта.

В природни условия гъбата расте като сапрофит върху мъртва широколистна дървесина (дъб, бук, кестен и др.).

Шапката на гъбата е с диаметър 10-20 см, полусферична и уплътняваща се при узряване. Оцветяването е тъмнокафяво, просветляваща при узряване. Пластинките са бели, отначало равни и при узряване стават зъбчати. При младите гъби пластинките са покрити с тънка мембрана, която в периода на узряване се разкъсва.

Шийтаке принадлежи към разред Аgaricales и клас Basifiomycetes. Базидиоспорите се образуват върху пластинките от долната страна на шапчицата на гъбата. Те се разнасят от въздуха и при благоприятни условия прорастват с образуване на първичен мицел. Два различни генетични, но съвместими мицела се сливат и образуват вторичен мицел, в клетките на който има две ядра. Вторичният мицел расте бързо и е способен да образува плодни тела. Първоначално той колонизира дървесния субстрат, усвоява хранителни вещества и след усвояване на дървесината започва да плододава, което при природни става през пролетта и есента след дъждове.

Шийтаке се отнася според използвания хранителен субстрат към дървесните или ксилофитни гъби. Те играят важна роля в природния кръговрат на веществата, ускорявайки разлагането на дървесината до образуване на хумус и повишаване на почвеното плодородие. Шийтаке е сапрофитна гъба, която се храни с мъртво органично вещество и получава необходимите хранителни вещества от разложена дървесина. Мицелът на гъбата, съставен от тънки нишковидни хифи, отделя фермернти, които разлагат неразтворимите растителни полимери като целулоза, хемицепулоза и лигнин на дървесината и ги превръща в прости захари. Освен тях тя получава от дървесината и другите основни хранителни вещества (аминокиселини, минерални вещества и др.)

Технология на производство на шийтаке

Световното производство на шийтаке сега се основава предимно на традиционната природна технология. Шийтаке се отглежда на прясно отсечена дървесина от различни широколистни видове - дъб, бук, кестен, габъри др. Дърветата трябва да се отсичат в период на покой (след окапване на листата до начало на сокодвижението), когато съдържанието на захари в дървесината е най-голямо.

Дървесината трябва да бъде здрава и чиста от други ксилофитни видове. Стъблата на дърветата се нарязват на пънчета с диаметър 10-20 см и дължина 100-159 см . В течение на 1-3 месеца след това се заразяват с чиста култура (мицел) на гъбата. Мицелът се отглежда в лабораторни условия върху дървесни стърготини. Инокулацията (внасяне на мицела) в дървесината се прави в предварително пробити отвори, разположени шахматно. Те се запълват с мицел, заклинват се с дървени нитове и се замазват с восък. След това пънчетата се поставят в избено помещение при оптимални условия за прерастване на мицела. Инкубацията продължава 6 до 10 месеца в зависимост от количеството и качеството на мицела и условията на средата. За стимулиране образуването на гъби след приключване на инкубацията пънчетата се накисват във вода, дъждуват се изкуствено продължително време. В зависимост от размера на пънчетата плододаването продължава от 3 до 5-6 години. В топли години се получават 2 или повече периоди на плодообразуване. В природни условия форсирането на плододаването става от дъждовете и благоприятните температурни условия. При изкуствени условия се прилагат по-интензивни практики: накисване на пънчетата с вода, покриване с плътни покрития за стабилизиране на температурата и влажността. Накисването с вода се прави през 1-2 месеца.

Средният годишен добив от едно пънче е 1-1.5 кг гъби. Размерът на фермите в Азия е различен - от няколко стотици до 500 хиляди, средно 10 хиляди. Малките сезонни ферми не се нуждаят от инвестиции и могат да дадат добър допълнителен доход.

Технологията за отглеждане на шиитаке е особено подходяща в горски райони, богати на отпадна широколистна дървесина и с по-влажен климат. Най-добре е разположението на фермата под сянката на дървета. Много важно е също наличието на течаща вода за поддържане влажността на дървесината чрез дъждуване и накисване.

0

Потребители, участващи в дискусията

Моля, влезте за да може да коментирате

Последни коментари в блога

ПРИЯТЕЛЮ, ДОН КИХОТ Е ЕДИН, А ХОРАТА КОИТО МИСЛЯТ КАТО ТЕБ С...
здр колеги да така е грехота е да си траеш прав си , но липс...

Най-новото от блоговете