КЪРШЕНЕ НА ТЮТЮНА И ТРЕТИРАНЕ С ФИЗИОЛОГИЧНО АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА

    Кършенето на тютюна, особено на едролистните тютюни Виржиния и Бърлей, е неотменно агротехническо мероприятие с гарантирано висок стопански ефект.

С премахването на цветната китка се създават предпоставки за качествено друг механизъм на преразпределение и отлагане на образуваните в тютюневите листа асимилати. Те вече не отиват преимуществено към цветната китка, а се преразпределят в листата, от което последните стават по-едри, по-жизнени, по-съдържателни, по-тежки и по-качествени.
При нормални условия на растеж на тютюневите посеви кършенето се съпровожда от засилено филизообразуване. Преустановения приток на антирастежни хормони, образуващи се във връхната растяща част на тютюневото растение с предназначение да подтискат развитието на страничните пъпки по стеблото в пазвите на листата, след премахване на върха става причина за интензивно филизообразуване. От стопанска гледна точка филизите могат да се приемат за паразитни образувания.
ВРЕМЕ НА КЪРШЕНЕ И ОБРАБОТКА С Ф.А.В.
Моментът на провеждане на мероприятието е в зависимост от състоянието на посева и някои специфични условия на производство. Необходимо е под въздействието на кършенето и обработката с ф.а.в. да попаднат възможно по-голям брой листа. Това се постига когато към момента на кършенето и обработката с ф.а.в. растенията са формирали оптималния си брой листа, беритбата или не е още започнала или са прибрани само най-долните три-четири листа.
A) Кършене във фаза начален цъфтеж - до 10 % цъфнали растения;
B) Кършене във фаза масов цъфтеж - над 50 % цъфнали растения.
Кършенето във фаза начален цъфтеж има благоприятно отражение върху добива от тютюн, обусловен от ранното премахване на цветната китка от една страна и по-продължителното въздействие на кършенето върху наличните листа от друга. При него обаче са възможни случаи, когато по-горе разположените листа не са достигнали такива размери, че да понесат без задръжки в растежа си употребата на системни ф.а.в. какъвто е малеиновия хидразид (МХ).
Кършенето във фаза масов цъфтеж създава предпоставки за по-успешно използване на препарати със системно действие, понеже филизообразуващата мощ на растението започва да отслабва.
Най-висок ефект се получава, ако при кършенето и в двете фази на развитие се използват първоначално препарати с контактно действие едновременно или непосредствено след кършене, а след десет дванадесет дни се нанесе и системния малеинов хидразид.
Кършенето във фаза пълен цъфтеж - над 90 % цъфнали растения и всяко по-нататъшно закъснение води до чувствително намаляване на очаквания ефект.
ВИСОЧИНА НА КЪРШЕНЕТО
Според броя на останалите листа върху тютюневото растение след премахване на цветната китка, кършенето се класифицира като високо, средно високо или дълбоко.
Най-често към момента на кършене при нашите условия е направена първа беритба от 3 листа. Ако при тези условия след кършенето върху растенията останат 15-16 листа средно, кършенето се окачествява като дълбоко. При среден брой останали листа 18-19 - средно високо и при 20-22 листа - високо.
Най-благоприятно от агротехнически, технологически и икономически съображения се явява средно високото кършене.
ПРАВИЛА ПРИ ТРЕТИРАНЕ НА ТЮТЮНА С Ф.А.В.
1. Третирането на растенията с МХ се извършва непосредствено след кършенето или най-късно до 24 часа след това;
2. Може да се извърши и третиране на некършени посеви с МХ, като до 4-5 дни след това растенията трябва да се окършат;
3. За предпочитане е третирането да се извърши с наземна техника;
4. Точно спазване на препоръките за дозировка, равномерно изпръскване на разтвора. По-ниски дози дават по-слаб ефект, а по-високите могат да предизвикат фитотоксичност и прегаряне на листата;
5. Препарата се внася с не по-малко от 25 л работен разтвор на декар;
6. При третиране се опръсква само горната 1/3 от растенията (6-8 листа);
7. Цветната китка се премахва до листа, които не са по-малки от 15 см на дължина;
8. Всички филизи, които са над 5 см се премахват от растенията по време на кършенето;
9. Тютюнът се пръска когато е в напълно тургурно състояние - сутрин до 8-9 часа, след дъжд, поливка и т.н.;
10. Дъждове, които валят в рамките на 6 часа след третирането намаляват ефективността му;
11. Да не се прилага МХ повече от един път на сезон;;
12. Да не се извършват беритби по-рано от седем дни след приложение на препарата.

Коментар (0)

сушене на тютюн от сортова група БЪРЛЕЙ
с. МАРКОВО, 2010 г.
І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Леките навеси са предназначени за сушене на полистно и целорастенийно прибран тютюн Бърлей. Те представляват носеща конструкция от стоманобетонни колонки, непропускащ слънчевите лъчи покрив и напречни връзки от дърво. Подът е землен, уравнен, леко трамбован. Съществуват два вида навеси: за полистно и за целорастенийно сушене. Лекият навес за полистно сушене се състои от клетки, разположени през 1,6 m. Първият етаж на 0,9 m от земята, а останалите на 0,6 m един от друг. Лекият навес за целорастенийно сушене се състои от клетки, разположени през 2 m. За окачване на стеблата е монтирана специална телена конструкция. При разполагане на съоръжението върху терена е необходимо дългите страни да бъдат в посока изток – запад. Навесите трябва да се разположат в редици по двойки, като между тях се оставят два вида пътища:
- тесни до 2 m - за обслужване и проветряване на навесите;
- широки до 5 m - за механизирани операции и противопожарна безопасност. ІІ. ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПОЛИСТНО ПРИБИРАНЕ И СУШЕНЕ
1. ПРИБИРАНЕ НА ТЮТЮНА
Полистното прибиране започва в началото на м. юли. Получаването на сух тютюн с високо ниво на качество зависи преди всичко от производството на висококачествена суровина. Тютюнът трябва да бъде обран в техническа зрялост. Бърлеят съдържа сравнително малко хлорофил, поради което техническата зрялост при него се проявява със силно просветляване на листата. Те добиват жълтеникав до зелено жълт цвят, а периферията им слабо подгаря. Долните 4 – 5 листа, които са по-слабо съдържателни, се берат в началото на техническата зрялост. За останалите беритби се изчаква цялата петура да добие жълт до зеленикаво-жълт цвят. На много силни почви или при обилно азотно торене техническата зрялост се проявява с изприщтване на петурата. При този случай листата се берат, когато се появят петна по цялата им повърхност, без да се изчаква равномерното изжълтяване на листата. Тютюн Бърлей се бере на 4 – 5 беритби, като наведнъж се откъсват по 4 – 5 листа. Трябва да се избягва брането след дъжд, поливка и роса. Листата на тютюн Бърлей са по-нежни и по-крехки от листата на другите типове тютюни и много лесно се мачкат.Поради това те трябва да се транспортират много внимателно. Най-добре е да се извозва със специален амбалаж (сакчета, сандъци и др. ). Ако такъв липсва и се налага извозването му директно с превозното средство, то това трябва да става много внимателно и да не се допуска в никакъв случай сядане върху него. На пункта тютюна се разтоварва и разнася за навървяне или нанизване. Всеки ден трябва да се обира толкова материал, колкото може да се зареди в сушилнята. 2. ЗАКРЕПВАНЕ НА ЛИСТАТА
Закрепването на листата за сушене се извършва чрез навързване с канап към летва или тел и нанизване с канап в главната жила. Листата се навързват на летвите с дължина 1,7 m. Гъстотата на навързването е до 90 листа (30 китки ) в линеен метър или до 45 китки в една летва с дължина 1,7 m. От двата края на летвата се оставят по 10 cm свободни за окачване. Теглото на една летва със свеж тютюн варира от 3,5 до 5 kg в зависимост от едрината на листата. Когато листата са много едри и воднисти, броя на китките се намаля, така че летвата да не тежи повече от 5 kg. При навързване с канап върху тел се спазват същите правила. Теловете предварително се нарязват (използва се т.н. горена тел), като в двата края се огъват за окачване. При ръчното низане трябва да се използва обикновен канап, а не ПЕ. При ползване на ПЕ канап, листата се смъкват към средата на низата. Гъстотата на низане трябва да бъде до 80 листа в метър. По-добро качество се получава при навръзването върху летви. Ръчното низане предопределя смъкването на листата към средата на низата, респективно увеличаването на плътността. Подобен ефект, макар и в по-малка степен, се наблюдава и когато листата се навръзват върху тел. Разхода на труд при навръзването е по-малък отколкото при низането. При този начин на закрепване сушилните правят практически по един оборот на сезон. При ръчното низане независимо от по-ниското качество и по-високия разход на труд сушилните могат да направят по 2 оборота за сезон. Оптималния начин на закрепване на листата за всяка производствена единица се определя от конкретните условия по място (сушилни съоръжения, работна ръка, складови площи и др.). Летвите (теловете, низите) с тютюн се подреждат в навеси до четири етажа при гъстота около 7 в линеен метър, т.е. около 15 cm една от друга или около 100 в едно отделение. За качеството на сухия тютюн е от значение закрепените телове и низи да бъдат опънати много добре, без образуване на ”корем”. След това листата трябва да се разпределят равномерно по цялата дължина на канапа (телът), без сбиване на пачки или празни сектори. Определящо за гъстотата на окачване е едрината на листата. При по-едри листа броя на летвите в едно отделение може да се намали до 80 – 90, а при по-дребни може да се увеличи до 110 - 115. Когато листата се навързват и окачват в деня на обирането им, подреждането в рамките на посочените гъстоти, макар с допиране на листата, не е опасно, защото след увяхването им се създават “канали“ за преминаване на въздуха. Желателно е всеки навес да се напълва за един или най-много за два дни с еднороден по беритба и зрялост материал.
3. СУШЕНЕ НА ТЮТЮНА След напълването на навеса, подвижните платна по дългите стени (късите страни са непрекъснато затворени) се навиват в горния край на съоръжението.
Нажълтяването на листата продължава 3-5 дни и протича сравнително равномерно. Към 13-тия ден за материала от долния пояс и към 18-тия ден от средния и горен пояс, листата придобиват кафяв цвят. При полистното сушене това е най-важния период от сушилния процес. Разпадните процеси в листата практически приключват след оформянето на кафявия цвят в съхнещия материал. Точния момент зависи от характера на тютюна от нивата и климатичните условия. При нормални условия наличните платна може да останат спуснати до края на сушилния процес. При влажно време или при констатиране на по-високо влагосъдържание в съхнещия материал платната може да се вдигнат отново през деня и да се свалят през нощта, за да се избегне влиянието на влажния климат и евентуални ветрове, които могат да натрошат листата. При вятър, дъжд или мъгла независимо от фазата на сушене наличните подвижни стени трябва да се спуснат. За контролиране на сушилния процес е необходимо в отделни сушилни да се поставят психрометри (най-добре към средата на съоръжението). Най-лесно се преценява дали вентилацията е достатъчна по кондензата, който се отделя сутрин по налични странични платна (ако те са спуснати). Ако има такъв, това означава че вентилацията е недостатъчна и те трябва да се вдигнат. Ако липсва - вентилацията е достатъчна. Полистното изсушаване при естествени условия през септември и октомври продължава до 45 дни. Оптимални условия за сушене на тютюн Бърлей в нашата страна съществуват до края на месец септември. През октомври климатичните условия са вече неблагоприятни (ниски температури и по-висока относителна влажност ва въздуха ).
Поради тези причини полистното прибиране на тютюн Бърлей трябва да приключи до 10-15 септември.
ІІІ. ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ЦЕЛОРАСТЕНИЙНО ПРИБИРАНЕ И СУШЕНЕ
1. ПРИБИРАНЕ НА РАСТЕНИЯТА
Преди окосяването на растенията, долните 5-6 листа се прибират полистно и се сушат в леки навеси по описания по-горе начин за полистно сушене. Прибирането на целите растения трябва да започне в края на август и да приключи най-късно до 10 септември. В никакъв случай не трябва да се извършва след дъжд, а напояването трябва да се преустанови. Не трябва да се допуска презряване на тнютюна, тъй като това води до понижаване на качеството и производствения рандеман на сухия тютюн. Растенията преди отрязване, се кършат и третират в момент на бутонизация (начало на цъфтеж), т.е. когато листата от долния пояс се намират в пълна техническа зрялост, а тези от средния пояс в техническа зрялост. 10-15 дни след кършенето листата от горния пояс се изравняват по зрялост с тези от средния пояс. Тогава трябва да започне прибирането, като непосредствено преди това задължително се провежда филизене. Окосените растения трябва да престоят едно денонощие на нивата за да увяхнат. Това намалява смачкването на листата при транспортирането и спомага за по-доброто сушене. 2. ЗАКРЕПВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА
Растенията се транспортират и разтоварварват пред сушилното съоръжение. На стеблата им се прави жлеб. Растенията се окачват върху опънатите телове, /технологическият оптимум - до два етажа/. Отделни трудови операции (разтоварване, направа на жлеб - подаване, закрепване) трябва да се извършват от работници разделени в групи.
Гъстотата на окачване при добре развити растения трябва да е около 10 растения в метър (през 10 cm едно от друго) или 20 на тел с дължина от 2 m. При по-дребни растения тази гъстота може да се увеличи до 24-25 растения на тел. Растенията които са с тънки стебла и не може да им се направи жлеб, се навързват с канап върху теловете (така както се навързват листа върху летва ).
3. СУШЕНЕ НА ТЮТЮНА
След като съоръжението се напълни, страничните елементни платна се вдигат за постигане на максимална аерация. Нажълтяването и покафеняването на листата при целорастенийното сушене протича по-бавно в сравнение с полистното сушене. Равномерен кафяв цвят се получава за около 23-25 дни. За пълно изсушаване на материала (без стеблата) са необходими 40-45 дни. През този период трябва да се обърне изключително внимание на правилната вентилация, т.е. на свалянето и вдигането на странични платна. Технологията за сушене трябва да бъде съобразена с два фактора: характера на суровината от нивата (съдържателност, зрялост, нападение от болести и др.) и климатичните условия по време на сушилния сезон. Плътните и съдържателни листа обикновенно нажълтяват и покафеняват по-бавно в сравнение с тънките и по-слабо съдържателни. Добре узрелия материал нажълтява и оформя кафяв цвят по-бавно в сравнение с презрелия, който по начало изсъхва със светъл и нетипичен за този тип тютюн цвят. Нападнатите от болести листа, особено от трипс, отделят водата си много бързо и фиксират светъл цвят. Обикновено втората половина на август и септември климатичните условия в нашата страна са благоприятни за сушене на тютюн Бърлей. Оптималните условия при сушене през първата фаза от сушилния процес са температура през деня 25°С - 32°С и относителна влажност на въздуха (средно за денонощие ) 65 % - 75 %. През това време страничните елементни стени са вдигнати. Между 15 и 20 ден нажълтяването е приключило, а оформянето на кафяв цвят е в напреднал стадий - листата са отделили по-голяма част от съдържащата се в тях вода. Тогава вентилацията може да се намали чрез спускане на подвижни елементи до пода, а относителната влажност да се поддържа 55 % - 65 %, контролирано с мобилен уред. Спускането на елементните платна и притваряне на челни врати, има за цел да забави в този период отделянето на влага, да се повиши и изравни температурата в сушилното съоръжение, и формира изравнен кафяв цвят в съхнещите листа. Всичко това се съобразява с конкретните условия на място. При съдържателен или недозрял материал и по-хладно време продължителността на този период трябва да се увеличи. При слабосъдържателен, презрял тютюн или нападнат от трипс материал продължителността на този период трябва да се съкрати. При влажно време платната трябва да се вдигнат /отворят/ отново. След оформяне на равен кафяв цвят в зависимост от метеорологичните условия, платната през деня може да се вдигнат. Към края на сушилния процес, нощем елементните платна трябва да се спускат /затварят/, за да се избегне влиянието на влажния климат и евентуалните ветрове. При вятър, дъжд или мъгла независимо от фазата на сушене подвижните стени трябва да се спускат /затварят/. След окончателното изсъхване, материала не трябва да се оставя в сушилнята продължително. Особено опасно е при влажно време, тъй като сухия тютюн поема влага и постепенно потъмнява и мухлясва. 4. ОБЕЗЛИСТВАНЕ И БАЛИРАНЕ
Обезлистването и балирането на сухия тютюн може да се извърши когато той се навлажнява по естествен начин от външния въздух с висока относителна влажност, т. е. при влажно време. Когато такива условия съществуват за кратък период от време (2-3 дни) или през определени часове на денонощието (например сутрин), тогава стеблата от всеки навес може да се наредят на истиф на земята (върху полиетилен) и да се покрият отгоре с брезент или полиетилен. Те могат да се обезлистват след това, но не повече от 2-3 дни, тъй като може да мухлясат. При самото обезлистване е необходимо да се прави груба сортировка по пояси /групи/ с разчет в една бала да попада материал приблизително еднороден по беритба, съдържание, цвят и влагосъдържание. ІV. ДОПУСКАНИ ГРЕШКИ ПРИ ПРИБИРАНЕТО И СУШЕНЕТО НА
ТЮТЮН БЪРЛЕЙ
Най-често допускани грешки са:
1.ПРИ БРАНЕТО НА ТЮТЮНА
- брането след дъжд или напояване води до повреждане на листата при товаренето и транспортирането, затруднява сушенето и влошава качеството. - брането на много листа (8-10) наведнъж води до зареждането на разнороден по зрялост материал в една сушилня и пречи за правилното извеждане на сушилния процес.
- брането на презрял тютюн води до получаването на сух тютюн със светъл цвят, което е нежелателно и нетипично за този тип тютюн. 2. ПРИ ЗАКРЕПВАНЕТО И ЗАРЕЖДАНЕТО В СУШИЛНИТЕ
- закрепването на листата и растенията с по-голяма гъстота от оптималната - зареждането на летвите (низите) по-гъсто от допустимото, влияе отрицателно на качеството, като се получава се по-тъмно оцветяване и загниване на листата. 3.ПРИ СУШЕНЕТО - при неправилна вентилация може да се получи спарване на тютюна или материал с неизравнен цвят.

Коментар (0)

сушене на тютюн от сортови групи ”БАСМИ” и ”КАБАКУЛАК”
с. МАРКОВО, 2010 г.
I.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Съществуващата сушилна база за ориенталски тютюн се състои основно от обикновени палатки с дървена конструкция покрити само отгоре с полиетилен. В тях низите се разполагат обикновено на един етаж и сушенето зависи изцяло от климатичните условия, което не винаги гарантира високо качество.
Има построени и сушилни оранжерии ПУЛС – 28 и ПУЛС – 50 изцяло покрити с полиетилен. Те дават възможност за по-ефективно използване на слънчевата енергия и за известно регулиране на сушилния процес.
Обикновено изискване при разположение на сушилните върху терена е низите с тютюн в тях да са ориентирани в посока север-юг. Неспазването на горното условие води винаги до забавяне на сушенето и влошаване на качеството.
Сушилните не трябва да се строят на ветровити места или там, където съществуват въздушни течения, както на сянка под дървета или сгради. Трябва да се използват закътани места, като се осигури по възможност ветрова защита.
Пода на сушилните е землен и уравнен, като всяка растителност или трева трябва да се премахнат и редовно да се отстранят по време на сушилния сезон.
Височината на окачване на низите в сушилните трябва да бъде към 1,5 m, за да може спокойно изправен човек да извърши тази манипулация. По-малка височина (0,6 m при новите сушилни) е допустимо само при наличие на подвижни платна, които се свалят при зареждането и поставят по време на сушилния процес.
Капацитета на сушилните зависи от много фактори като едрината на листата, климатичните условия, организацията на работа и др.
Нормалното натоварване е 8 – 10 килограма сух тютюн за сезон на 1m2 сушилна площ. Така лесно може да се пресметне необходимата сушилна площ за засаден тютюн.
II.БРАНЕ, НИЗАНЕ И ОКАЧВАНЕ НА ТЮТЮНА
Получаването на сух тютюн с високо качество зависи преди всичко от производството на висококачествена и съдържателна суровина от нивата, брана в техническа зрялост. Признаците на техническа зрялост при тютюн от сортови групи „Басми” и „Кабакулак” се изразява външно с общо просветляване и появяване на светло кафяв ръб на петурата и подгаряне на върха. Характерно за технически зрелите листа е, че те са завършили своя растеж, стават по-плътни и се откъсват от стеблото леко, без забелване на кората.
Набраният и добре подреден тютюн се транспортира до мястото на низане. Низането се извършва с единична или двойна игла. Независимо от начина на низане теглото на низите трябва да бъде еднакво. В зависимост от едрината на листата една низа с дължина 2,5 m. трябва да тежи от 2,5 kg до 4,5 kg свеж тютюн за баши бали и 1,2 kg – 2,5 kg за басмите. При низане с двойна игла това се постига, като една добре напълнена двойна игла с дължина 80 cm се разнизва на една низа. Листата трябва да се разпределят равномерно по цялата дължина на канапите без свиване на пачки или празни сектори.
Закрепване на низите става с кукички от тел или пирони предварително поставени на надлъжните страни на сушилните. Всяка низа се закрепва на три места – в двата края и средата. При окачване низите трябва да се опъват много добре, за да не се образува провисване. Напълването на сушилните трябва да става за един максимум за два дни. Низите се окачват равномерно при гъстота 7-8 низи при тютюн от сортова група „Кабакулак” и 8-10 низи при тютюн от сортова група „Басми” в линеен метър. Максималният брой низи се поставят при по-дребни листа от I и V беритба, а минималният при най-едрите листа от средния пояс.
Най-сполучливо е сушенето, когато низите са разположени на един етаж. При двуетажно сушене низите от долния етаж съхнат по-бавно и се получава тютюн с по-ниско качество.
III.ТЕХНОЛОГИЯ НА СУШЕНЕ
При сушилните покрити само от горе с полиетилен в никакъв случай не бива да се допуска разположение на низите близо до покрива (окачване наклонено под полиетилен) защото се получава слънчев пригор или фиксиране на зелен цвят. Окачването на низите трябва да се извърши минимум на растояние 30 cm от полиетилена.
Сушенето на тютюна в закрити сушилни оранжерии се състои в регулиране на вентилацията, което практически се осъществява с отваряне и затваряне на вратите от двата края на сушилните. През първите 2 – 3 дни от сушенето вратите се отварят напълно и след това през 2 – 3 дни постепенно се затварят. Продължителността на затварянето зависи от състоянието на тютюна и характера на времето. При вятър и дъжд вратите трябва да се притварят, но след това трябва отново да се въстанови необходимата вентилация.
При необходимост, обикновено недозрял материал, тютюна може да се нажълти преди да се постави в сушилнята. Най-добре е това да стане на низи, които се побиват на сянка с върховете нагоре. Минималната продължителност на нажълтяване е 24 часа, а максималната не трябва да надвишава 48 часа. Това мероприятие трябва да се провежда много внимателно, защото едно ненужно или удължено нажълтяване може рязко да влоши качеството на сухия тютюн.
IV.СЪХРАНЕНИЕ НА СУХИЯ ТЮТЮН
След приключване на сушилният процес, което практически се установява ако главния нерв на листата се чупи, низите се групират в сандали по 5 и се пренасят в склад.
Складовете трябва да бъдат закрити, добре изолирани от външни условия, преки слънчеви лъчи и странични миризми помещения.

Коментар (0)

сушене на тютюн от сортова група ”ВИРЖИНИЯ”
с. МАРКОВО, 2010 г.
І. БРАНЕ НА ТЮТЮНА
Брането на тютюн Вирижния се извършва полистно по беритби в техническа зрялост на листата.
Външните белези на техническата зрялост се проявява по различен начин в зависимост от почвено-климтичните условия и приложената агротехника. При леки почви и редовно поливане листата придобиват избистрен цвят, с пожълтели и леко подгорели връхчета и периферия. При силни почви техническата зрялост на листата настъпва с просветляване на цвета на петурата и с прояввяването на жълтеникави петна, наречено „изприщване”.
В зависимост от сорта, брането на тютюневите листа се извършва на 4-5, или 6 беритби, като на всяка една беритба се откъсват от 3 до 4 листа в техническа зрялост. Брането на тютюн Вирижиния се извършва сутрин рано, след видагане на росата. След дъжд или поливка брането се преустановява за най-малко 2 дни.
Тютюневите листа се нареждат при брането в специални чулове. По тази начин се избягва пренареждане на обрания тютюн в превозните средства и при разтоварването му в сушилните пунктове се намаляват механичните повреди и замърсяването на листата.
ІІ. СУШЕНЕ НА ТЮТЮНА
Закрепване на тютюна в касетите и зареждане на сушилните камери
Количествота на тютюна, който се зарежда в една камера зависи от неговото състояние, характер и размери на листата. За среден капацитет на камерата се приема 4700 kg свеж тютюн за един обарот. При този капацитет се зареждат технически зрели с нормални размери от всички беритби с изключение на първа. Тютюните от първа беритба, воднистите, нежните, презрелите и по-дребните листа от другите беритбени пояси се зареждат при занижен капацитет до 10 % от нормалния. Тютюнът от средния беритбен пояс се зарежда със завишена капацитет с 10 % над нормалния.
Масата на тютюна в една касета е в зависмост от възприетия капацитет.
Касетите от една камера трябва да съдържат еднаково количество тютюн. Това се постига чрез прилагане на периодично теглене на зарежданите касети.
Тютюнът трябва да бъде равномерно разпределен по цялата площ на касетата. Това се постига чрез извършване на зареждането по следния начин:
Касетата с отстаранен капак се поставя върху равна повръхност с шишовете обърнати нагоре. Тютюнът се взема на порции от половин килограм с изравнени дръжки. За премахване на слепавния между листата, станали през време на брането и транспортирането, порцията листа се разтърсва и заедно с това листата се разместват напречно на главния нерв. Листата се нахвърлят върху шишовете в редици със застъпване до половината на ширината на предшествуващата, от следващата порция листа. Редиците от тютюн се изграждат последователно една след друга до запълване на касетата. Особено внимание трябва да се обръща на запълването на ъглите на касетите с достатъчно количество тютюн. Дръжките на листата от касетите трябва да се добре изравенени и да се подават над горния ред шишове 8 – 10 cm.
В камерите касетите заемат хороизонтално положение върху винкелните водачи, а листата – вертикално.
Отделенията (тунелите) на сушилната камера се зареждат при едновременно поставяне на касетите вържу трите етажа на всяко отделение. Касетите с тютюн се зареждат плътно една до друга в етажите на сушилната камера. Касетите с презрял или увяхнал тютюн (обран предишния ден) се зареждат на долния етаж.
Провеждане на процеса сушене
Провеждането на сушенето по установен режим се състои в определяне на оптимални условия (избор на режим); създаване, отчитане и регистриране на тези условия.
Изборът на режима се състои във вземане на решения за подходяща температура за определен период от време. То е важен момент от сушенето, тъй като избраните параметри на въздуха и времетраенето на тяхното поддържане определят до голяма степен качеството на изсушения тютюн. При определяне параметрите на въздуха се изхожда от състоянието на тютюна (цвят, влагосъдържание, беритба, сорт и др.), преценява се какви изменения трябва да настъпят в него, при какви условия и при какво времетраене на тяхното въздействие биха настъпили тези изменения.
Преценката на състоянието на тютюна се извършва органолептично по цвета и влажностното му състояние.
В зависимост от характера на преобладаващите процеси и необходимите за тях условия, режимът на сушене на тютюн Вирижния условно се разделя на четири фази: нажълтяване, фикисиране на цвета, сушене на петурата, досушаване на главния нерв.
Нажълтяването се провежда при температура 36оС–38оС и относителна влажност 70 %–80 %, която отговаря на психометрична разлика от 3 оС - 4 оС. Практически режимът се задава и се следи по температурите на сух и мокър термометър (t1 = 38оС и t2 = 34оС - 35оС). Поддържането на тези параметри продължава до пожълтяване на 2/3 от листната петура на основното количество тютюн. След това температурата на сухия термометър се покачва на 40оС, а температурата на мокрия термометър се запазва на 32 оС–33 оС посредством частична вентилация. При пълно пожълтяване на петурата, температурата на сухия термометър се покачва на 42оС, темпераурата на мокрия термометър се запазва на 32оС-33оС. Преминаването към частична вентилация и покачването на температура на 40оС-42оС има за цел да осъществи плавен преход на нажълтяването към фиксирането, като третирането при 40 оС може да се приеме за завършек на нажълтяването с продължителност 5 – 8 часа, а третирането при 42 оС, като начало на фаза на фикисиране на цвета и продължава 8 – 12 часа.
Общата продължителност на процеса нажълтяване в зависимост от състоянието на тютюна е 24 – 36 часа.
Фикисрането на цвета на практика става чрез последователно покачване на температурата в камерата на 45оС (температура на мокър термометър 32 оС -33 оС) за 3–4 часа, на 48оС (температура на мокър термометър 34оС) за 3оС-4оС, на 50оС (температура на мокър термометър 36оС) със задържане до засукване на върховете на листата от долния етаж. Задържането продължава обикновенно 10–15 часа. Посочените стойности на мокрия тервмометър е в съответствие с необходимота относителна влажност за фиксирането на цвета. Подържането им става чрез наглясяване на шибърите на камерата на подходяща смесена вентилация.
За изсушаване на петурата се преминава към покачване на температурата и понижаване на относителната влажност на въздуха: сух термометър 52оС (мокър термометър - 38оС) за 2–3 часа, сух термометър 57оС (мокър термометър 40оС) със задържане до изсъхване на петурата на основната част на тютюневите листа. Задържането продължава обкновено 8–10 часа.
За изсушаване на главния нерв и на изостаналите в сушенето части от петурата, температурата на въздуха в камерата се покачва през пет часа последователно на 60 оС (температура на мокър термометър 41 оС), 65 оС (мокър термометър 42 оС), 70 оС (мокър термометър 43 оС), 70 оС (мокър термометър 44 оС). Обща продължителност на фазата е 15 – 20 часа.
Сушилният режим се определя от технолога на сушенето и се задава писмено в дневника за сушене.
Отчитането на реалните условия и регистрирането им става ежечасно в дневника на камерата.
Конторолът на температурата и относителната влажност на въздуха в камерата е възможно да се извършва с помощта на психрометър на Август.
Навлажнаване и балиране на изсушения тютюн
След приключване на сушенето, нагряването се спира, вентилационната система се оставя на пълно проветряване. Камерата работи на вентилация до понижаване на температурата близка до тази на външния въздух.
Охладената камера се привежда в режим на рециркулация и се пуска вода или водна пара в нагнетателния въздуховод за навлажняване. За по равномерно навлажняване на тютюна водата или водната пара се пуска периодично през 30 минути. Процесът продължава до достигане на влажност, позволваща обработката на тютюна. Освобождаването на тютюневите листа от касетите се извършва в следната последователност: освобождаване на капака, поставяне на касетите вертикално с иглите надолу, притискане на тютюневите листа с капака по цялата дължина на касетата, издърпване на касетата с шишовете нагоре.
Освободените от касетите листа се прехвърлят под формата на свободен пастал в специални сандъци с размер 55 х 50 х 55 cm. Изграждането се извършва чрез последователно подреждане на пасталите в хоризонтални редици.
В една бала се поставят около 23 kg – 25 kg тютюн. Изграждането на балите се извършва чрез последователно подреждане на хоризонтални редици на пачки от 15 – 20 листа с изравнени дръжки.
Не се допуска балиране на преовлажнен и недосушен тютюн. На готовата бала се поставя марка с обозначение на производител, маса и беритба на тютюна и/или друго по предварително задание на купувача.

Коментар (0)

ТЕХНОЛОГИЧНА ИНСТРУКЦИЯ за отглеждане на тютюна Бърлей на полето

    1. ИЗБОР НА ПЛОЩИ
Най-подходящи са топли, дълбоки, добре аерирани почви със сравнително по-високо съдържание на органична материя и с дълбоки подпочвени води. По механичен състав да са леки до средно песъкливо-глинести, слабо кисела реакция на почвената среда и да не съдържа хлориди над допустимите граници.
Силно разпрашените почви, без добра физическа структура, както и тежките глинести почви са неподходящи и следва да бъдат избягвани.
2. СЕИТБООБРЪЩЕНИЕ
Да не се допуска отглеждането на тютюн на една и съща площ 2 години по ред.
Да не се допуска отглеждане на тютюн в ротация или в близост с кул-тури от сем. Картофови.
При отглеждане на предшествениците (царевица) да се избягват три-азинови хербициди, както и торенето с големи количества калиев хлорид.
3. ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА
В зависимост от предшественика и почвения тип се извършват различен по брой и вид обработки, при които задължително да се постигне следното състояние на почвата преди разсаждане:
- 35-40 см почвен слой, освободен от уплътняване;
- горния 18-20 см почвен слой да е разрохкан и наситнен до градинско състояние;
- в почвата да няма неразложени остатъци от предшестващата култура;
- равномерно инкорпориране на растителнозащитни препарати за превантивна борба срещу вредители;
- добре подравнена повърхност.
За целта се препоръчва:
- есенна дълбока оран на 35 см;
- след уплътняваща култура, преди оранта, коренищните остатъци се надробяват добре с дискова брана;
- текущо подравняване се прави при суха почва след есенна дълбока оран;
- при уплътнен подорен хоризонт се извършва продълбочаване до 40 см;
- пролетните обработки се извършват само при добре подсушен почвен слой в горните 20 см;
- при уплътнен сеитбооборот се извършва пролетна дълбока оран при която растителните остатъци да се покрият напълно;
- за осигуряване на качествена пролетна подготовка на площите за тютюн, за пълното й раздробяване и запазване на троховидната и структура се извършва едно пролетно преораване на дълбочина 20-22 см и 2 култивирания с дискова брана;
- на почви с по-високо съдържание на глина да не се допуска нарязване при пролетната оран.
4. ТОРЕНЕ С МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ
Торенето на тютюн Бърлей с минерални торове има определящо значение за формиране на добивите и качеството на суровината. За определяне нормите на торене е необходимо да се познават естественото плодородие на почвата и количеството на хранителните вещества, останали в нея от торенето на предшествениците. Количествата и видът на тора зависят от почвения тип, климатичните условия и прилаганата агротехника. Това налага диференциран подход към системата на торене на Бърлей за всеки микрорайон по местности. Правилни решения могат да се вземат само след изготвяне на почвени анализи и ползване на препоръките за торене.
Основно минерално торене.
При използване на единични торове фосфорните и калиевите торове се внасят разпръснато и размесват с почвата при последното дискуване.
Азотното торене се провежда внимателно, като се спазват предписа-нията. Ориентировъчните количества азот за 1 дка са:
- за слабо запасените почви - от 15-18 кг акт.в-во;
- за средно запасените - от 8-13 кг акт.в-во;
- за по-богатите почви - от 3- 6 кг акт.в-во.
При допускане на недостиг на азот силно се редуцира добивът, а при излишък се влошава качеството на получената суровина.
Внасянето на азотните торове се осъществява в зависимост от предписаната норма на торене. При завишените норми се прилага 2/3 от нея разпръснато преди разсаждането и 1/3 подхранващо при първото окопаване.
При препоръчано ленточно внасяне торенето се извършва механизирано или ръчно на 10 см от реда не по-късно от 10-ия ден след разсаждането.
Допълнително подхранване
В зависимост от почвения тип и метеорологичните условия може да се наложи извършване на допълнително подхранване на посева с азот. В такива случаи да се използва само калиев нитрат. Внася се ивично на 10 см от двете страни на реда не по-късно от 33-ия ден след разсаждане.
5. БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ ПРЕДИ РАЗСАЖДАНЕТО
Борба с плевелите
Срещу едногодишните житни и някои широколистни плевели борбата да се провежда с хербицида Стомп 330 ЕК - 300-400 мл/дка, внесен 2-3 дни преди разсаждането без инкорпориране. Ако се внесе по-ранно (7-10 дни) преди разсаждането се инкорпорира.
Борба с почвените неприятели (сиви и телени червеи)
За площи, в които се очаква поява на сиви и телени червеи, преди разсаждането се внасят разпръснатоПиринеск 2-2,5кг на дка. При поява на тези неприятели през вегетацията се третира с Ортен 75 НП - 100-150 г/дка или Моспилан 20 СЛ - 20 гр/дка.
6. РАЗСАЖДАНЕ
Време на разсаждане
Започване на разсаждането да се съобрази със затоплянето на почвата на дълбочина 10-12 см над 12оС.
Начин на разсаждане
Разсаждането да се извършва с двуредова или четириредова разсадо-садачна машина, която се регулира за дълбочина на разсаждане 7-8 см и подавано количество вода на растение от 200 до 300 мл в зависимост от влажността на почвата.
Едновременно с разсаждането в зависимост от конкретните указания могат да се внасят гранулирани препарати и торове ивично от двете страни на реда, както е посочено по-горе.
Попълването на местата на пропадналите растения да се извърши в момента на разсаждането, и то не-по-късно от 5 дни след разсаждането с добре развит разсад.
Гъстота на разсаждане
За различните райони и микрорайони според плодородието на кон-кретните почви по местности и климатичните особености на микрорайона се препоръчват различни разстояния на разсаждане за формиране на оптимална за конкретните условия листна маса на единица разсадена площ.
При отглеждането на тютюн Бърлей на по-леки и по-бедни почви се препоръчва плътност на посева от 1800-2200 растения при разстояния на разсаждане 100-110/48-52 см С увеличаване плодородието на почвите се увеличава и гъстотата на разсаждане от 2400 до 3200 растения в дка, при разстояния на разсаждане 90-100/35-44 см.
7. ВЕГЕТАЦИОННИ ОБРАБОТКИ
Окопаване и загърляне
Окопаването започва не по-късно от 10 дни след разсаждането и се извършва не по-малко от три пъти през десетдневни интервали.
Първото окопаване се провежда комбинирано - машинно в междуредията със защитна зона откъм двете страни на реда минимум 15 см и ръчно вътре в реда между растенията.
При второто и следващите окопавания задължително се извършва загърляне на растенията. Пълното оформяне на тировете се постига с последната междуредова обработка.
Третото окопаване се извършва между 35-ия и 40-ия ден след разсаждането при височина на растенията 40-45 см. Прави се комбинирано с разрохкващи работни органи и огърляч, като се извършва високо огърляне.
При средно тежките почви може да се наложи повторно загърляне с продълбочаване на поливните бразди.
Обработките следва да са приключили до израстване на растенията на височина 50-55 см.
Напояване
Броят на поливките се определя от:
- до 14 дни след разсаждането, при много суха почва преди извършване на поредното окопаване се допуска лека поливка за добро прихващане на растенията;
- през периода на интензивния растеж на тютюна от 6-ата до 12-ата седмица от разсаждането да не се допуска воден дефицит, като се поддържа ниво на предполивна влажност за 50 см почвен слой 70-75% от ППВ;
- в периода след 12-ата седмица от разсаждането да се поддържа режим на предполивна влажност 65% от ППВ, т.е. водата се дава само за регулиране на процесите на узряване и за поддържане тургура на листата.
Начин на поливане
Поливките могат да се извършват гравитачно и с дъждуване.
За предпочитане е гравитачно напояване на добре подравнени площи с минимален наклон.
Качествено гравитачно напояване се извършва с перфорирани пласт-масови разпределителни тръбопроводи със струи от 0,5 до 0,8 л/сек. и дължина на браздите максимум 200 м според наклона на терена.
Поливна норма
Поливният период започва с малка поливна норма - 20 м3/дка. Следващите 2-3 поливки се провеждат с 30-40 м3/дка вода. След 10-ата седмица от разсаждането в зависимост от почвения тип нормата се завишава на 50-60 м3/дка.
За точно определяне на поливната норма е необходимо да се знае, че за целия 14 седмичен растежен период тютюн Бърлей се нуждае от 650 мм вода с разпределение по седмици, както следва:
1 седмица - налична почв.влага+
вода при разсаждане = 150 мм
3 седмица - без поливане
5 седмица 20 мм
6 седмица 30 мм
7 седмица 30 мм
8 седмица 30 мм
9 седмица 30 мм
10 седмица 40 мм
11 седмица 40 мм
12 седмица 60 мм
13 седмица 60 мм
14 седмица 60 мм
15 седмица 40 мм
650 мм
мм валежи - мм водопотребление + поливна норма = мм вода необходима за седмичния период
Данните за водопотреблението са показани на следната таблица:
--------------------------------------------------------------------
Седмица след Седмично водопротребл.
разсаждане в мм
--------------------------------------------------------------------
1 - 6 0 - 15
7 - 14 25 - 35 мм/седмица
8. БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ НА ПОЛЕТО
Поради специфичните особености в биологията и начина им на от-глеждане, едролистните тютюни са по-чувствителни към вредители, което налага строго спазване на съответните растителнозащитни мероприятия.
Пръстеновидна некроза (доматена бронзовост)
и тютюнев трипс
Борбата се извършва срещу преносителя на болестта - тютюневия трипс.
На площи, при които се наблюдава висока степен на нападение от бронзовост и жив трипс в относителна плътност над 8-10%, се извършва късно есенно третиране (след приключване на беритбите) с Маршал 25 ЕК - 100 мл/дка или Ланат 20 ЕК - 150 мл/дка, Сумитион 100 ЕК - 150 мл/дка.
Преди разсаждане на едролистните тютюни плевелната растителност около тютюневите площи се третира с един от посочените инсектициди.
Преди или по време на разсаждането на тютюна се внася Каунтер 5Г - 3 кг/дка.
Първото третиране се извършва с Ортен 75 РП - 100 г/дка или Нуреле Д - 70 мл/дка от 7-ия до 14-ия ден след разсаждането. Второто пръскане се извършва от 10-ия до 14-ия ден след разсаждането с Пикадор 20 СЛ - 60 мл/дка, или Моспилан 20 СП - 20 мл/дка, Маршал 25 ЕК - 100 мл/дка.
Тютюневи площи в близост с жилищни постройки и сгради се третират с Вазтак 10 ЕК - 30 мл/дка, Карате К - 200 мл/дка, Кинмикс 5ЕК - - 50 мл/дка,.
Следващите третирания се извършват при откриване на жив трипс в относителна плътност по-висока от 5% с Талстар - 20 мл/дка или Ланат 90 НП - 35 гр/дка, Регент 800 ВГ - 4 гр/дка.
Картофен ипсилон вирус, краставична мозайка
и листни въшки
Борбата се провежда срещу преносителите им - листните въшки. Първото третиране се извършва в началото на вегетацията при 5% нападнати растения с Кронетон 150 мл/дка или Ортен 75 РП - 100 г/дка, Нуреле Д - 70 мл/дка, Талстар 10 ЕК - 30 мл/дка, Моспилан 20 СЛ - 20 гр/дка. Следващото третиране се извършва при нападнати растения над 15% с Ортен 75 РП - 50 г/дка + Данитол 10 ЕК -50 мл/дка, Регент 800 ВГ - 4 гр/дка, Актара 25 ВГ - 20 гр/дка, или Суми алфа 5 ЕК - 80 мл/дка. Необходимостта от повторни третирания се определя от специалист според плътността на листните въшки, климатичните условия и периода на последействие на препарата.
Мана по тютюна
При поява на мана се третира с Алиет 80 ВП - 200 гр/дка, Родакс М - 300 гр/дка, Верита ВГ - 150 гр/дка, Металоцеб 72 МЦ - 250гр/дка или Акробат МЦ - 200 гр/дка , като броят и интервалите между отделните третирания се определят от специалист в зависимост от степента на нападение, климатичните условия и продължителността на предпазното действие на фунгицидите. Ускоряват се беритбите с цел по-добро проветряване на посева и намаляване възможността от вторични заразявания.
Брашнеста мана
При поява на първи петна веднага се третира с някои от фунгицидите Вектра 10 СК - 50 мл/дка, Привент 25 ВП - 20 гр/дка, Рубиган 12 ЕК - 20 мл/дка, Тилт 250 ЕК - 20 мл/дка, Топаз 100 ЕК - 20 мл/дка и др. Броят и интервалите между отделните третирания се определят от специалист в зависимост от климатичните условия и периода на предпазното действие на препаратите. За ограничаване на болестта се извършва своевременно обиране на узрелите и преждевременно на силно нападнатите листа.
Кафяви листни петна
При поява на болестта се пръска с Вектра 10 СК - 50 мл/дка или Дитан М-45 - 200 гр/дка. Неотложна мярка е обирането на нападнатите листа.
Див огън
При нападение от див огън се третира с 1% бордолезов разтвор или Фунгуран ОН 50 НП - 150 гр/дка, Купроксат ФЛ - 300 мл/дка. За едновременна борба с дивия огън и маната се пръска с Аксанит-мед ВП - 200 гр/дка.
Борба с плевелите по време на вегетацията
По време на вегетацията срещу късното заплевеляване от едногодишни житни или коренищни плевели се третира с Фузилад С - 150 мл/дка или Тарга С 10 ЕК - 150 мл/дка във фаза 2-5-ти лист на плевелите.
Синя китка
Борбата се провежда чрез система от мероприятия:
- есенна дълбока оран (45-50 см) на заразените площи при използване на плуг с предплужник;
- изскубване на паразита на слабо заразените площи преди осеменяването му, изнасяне и изгаряне на паразитните растения;
- сеитбообръщение с "капанни" култури - репко, зимен грах, бял синап, черен синап, детелина, фий и др.;
- обеззаразяване на тютюневите лехи и торовата покривка с един от пестицидите с тотално биологично действие Дазомед - 40-50 г/кв.м или Вапам - 100-150 мл/кв.м.;
- третиране на площите преди предпоследната почвена обработка, определени за разсаждане с пестицид-стимулатор на семената на паразита с Амбис - 5 л/дка, Ерадикан 6 Е -200 мл/дка;
- внасяне на хербицида Сърфлан Е - 400 мл/дка без инкорпориране или Скептер СЛ - 30 мл/дка с инкорпориране преди разсаждането на тютюна;
- няколкократни третирания с глифозат или малеинов хидразид от 40-ия ден след разсаждането в постепенно нарастващи концентрации през интервал от 10-14 дни. Точните дози, начина и броят третирания се определят от специалисти в зависимост от развитието на културата и паразита.
9. КЪРШЕНЕ НА СЪЦВЕТИЯТА
Време и начин на кършене
Кършенето на съцветията при тютюн Бърлей е мероприятие с голям икономически ефект, водещо до повишаване на добивите и качеството на суровината.
Необходимостта от провеждане на тази операция, както и моментът на кършене се определят от специалист конкретно на място по време на вегетацията на тютюна за всяка местност и зависят от почвеното плодородие, нивото на агротехника и начина на прибиране на тютюна (полистно или целорастенийно).
Кършенето на съцветията се извършва най-добре ръчно. Може да се проведе и с механични средства.
Филизене
Мощното развитие на филизите след кършене на тютюн Бърлей е характерна особеност, която се дължи на специфичните почвени и климатични условия. Това налага отново конкретен подход, като особено важно е правилното определяне момента на филизене, както и подходяща система за пръскане с инхибитори, за да се получат желаните резултати. Ако не е осигурено пръскането на тютюна с инхибитори, да не се пристъпва към операцията кършене, тъй като последствията, свързани с добива и качеството са негативни.
Препарат с контактно действие е Антак /пендеметалин/, който се прилага като 3% разтвор.
За третиране на един декар тютюнев посев с работен разтвор в установените концентрации за различните препарати обикновено се разходва 60-80 л/дка, при 15 до 25 мл. на растение.
Третирането се извършва непосредствено след кършенето или едновременно с него (ако това става механизирано) денем, като се избягват само най-горещите обедни часове и ветровити дни.
Изпръскването става под слабо налягане (1-2 атмосфери) едрокапково и насочен към върха на прекършените растения. Разтворът от препарата, стичайки се спираловидно надолу по стъблото, засяга всички филизни зачатъци.
Ползването на този препарат е възможно само с наземна техника. Още по-добре е тя да бъде снабдена със специални за целта разпръсквателни дюзи.
Препаратите със системно действие засега са само различните формулации на малеиновия хидразид.
В зависимост от състоянието на третирания посев (гъстота, сила на растеж и др.) се използват следните количества на декар: МХ-30 - 1.2 до 1.5 л/дка; СМХ - 1.3 до 1.8 л/дка.; Роял МХ - 1.5 до 1.8 л/дка, Супер Сакър Стаф - 1.5 до 1.7 л/дка.
Работният разтвор варира от 14 до 100 л/дка в зависимост от техниката на внасяне (авиационна или наземна).
При всички случаи третирането следва да става в утринните ранни часове (не по-късно от 8-9 часа), когато тютюнът е в тургорно състояние. Особено благоприятно е третирането след дъжд или поливка на посева.
Падналият дъжд по-рано от 8-10 часа след третирането намалява ефекта.
Не се препоръчва съвместно внасяне на МХ с други препарати.
Начини на третиране
Препарати с контактно действие могат да се внесат със специална техника или ръчно, а системните - с наземна или авиационна техника.
Когато няма достатъчно работна ръка, която за един ден да окърши посева в размери, необходими за високопроизводителната авиационна или наземна техника, препоръчваме третирането да се извършва върху некършен тютюн. След 5-6 дни се извършва кършенето.
10. МЕХАНИЗАЦИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И ПРИБИРАНЕ НА ТЮТЮНА НА НИВАТА
Основната обработка на почвата през есента се извършва с плугове с общо предназначение. Ако е необходима пролетна дълбока оран, тя се извършва с плуг, на който отметателната дъска е скъсена или свалена.
При необходимост от текущо подравняване може да се използва дългобазисен подравнител ПД-3 или ДП-4.
За предпосадъчна подготовка се използва култиватор за слята обработка или дискова брана.
Когато се налага продълбочаване то се извършва с разрохквач за дълбоко разрохкване РД-2,5.
За основно торене се използват: центробежен тороразпръсквач РЦП-2.5 М, пневматичен ТР-4 или автомобилен. За транспортни и товарни работи се използват тракторно ремарке и кран товарач ПЭ-0.8 или ПФ-0.5, а при необходимост от раздробяване на тора - тородробилка РП-30. Когато се тори с органични торове, се използва тороразпръскващото ремарке 1-ПТУ-4 или РОУ-5. За товарене на оборски тор се използват посочените кран-товарачи.
Предпосадъчното внасяне на хербициди се извършва с две едновре-менно работещи машини - универсална щангова пръскачка и следваща я дискова брана.
За разсаждане на тютюн Бърлей се използва разсадосадачната машина Тракия-62, а при необходимост да се внесат гранулирани почвени инсектициди едновременно с разсаждането на тютюна - модификацията Тракия-42И. За правилно протичане на технологическия процес са необходими разсад с определени физико-механически характеристики, подходяща подготовка на почвата, добре обучени обслужващи работници, оптимална работна скорост на машината и съответно регулиране на работните и органи в зависимост от влажността и типа на почвата.
За водоснабдяване на разсадосадачните машини с вода са разработени две основни схеми - зареждане във време на движение и стационарно зареждане.
За окопаване на тютюн Бърлей се използват култиваторите КНП-4.2(5.6) и КРН-4.2(5.6). При първото окопаване към тях може да се поставят защитни дискове, предпазващи растенията от затрупване и даващи възможност за намаляване на защитната зона. Когато окопаваните тютюни са на средно тежки и тежки почви, в междуредията (без крайните) се поставят по две секции.
За сега като правило поливането на тютюна е гравитачно. За неговото рационализиране се използват метални и гъвкави тръбопроводи. За едновременно подаване на вода в повече бразди се използват подходящо перфорирани тръбопроводи.
Дъждуването е по-съвършен начин на напояване. На площи със закрита напорна мрежа се използва полустационарната дъждовална инсталация ПДИ-20. Когато разполагаме с открита канална мрежа можем да използуваме дъждовалната инсталация Марица-50. При наличието на подходяща мрежа от канали може да се използва двуконзолния дъждовален агрегат ДДА-100М.
За борба с болестите и неприятелите по тютюна се използват универсални пръскачки, вертолети и самолети.
Когато тютюнът е в напреднала фаза на развитие (над 50 см височина), някои от технологичните операции могат да се механизират с машини, агрегатирани към трактор с висок просвет. Такива технологични операции са разрохкване на междуредието, загърляне на растенията, кършене на съцветията, пръскане с контактни препарати против филизообразуването, пръскане с наземна техника с препарати против болести и неприятели, бране на тютюна и изнасяне на набраните листа. За тази цел може да се използват трактор с висок просвет ТК-80Т, култиватор КТ-4,4, машина за кършене на съцветията МКСТ-4Е, пръскачка ПЩТ-15 и платформа за бране и изнасяне на тютюна ПТ-8. Тези операции могат да се механизират и без използване на трактор с висок просвет, ако тютюнът се разсажда ленточно, т.е. ако след определен брой редове се оставя по-широко междуредие, в което може да се движи универсален трактор с нисък просвет. Част от посочените машини са приспособени за агрегатиране към такъв трактор.
Прибирането на тютюн Бърлей се извършва чрез ръчно бране на листата по пояси или целорастенийно.
При полистното бране листата се изнасят ръчно до пътищата и обикновено се товарят направо в транспортното средство. Освен този начин при събирането, изнасянето, товаренето и транспортирането на тютюна могат да се използват сакчета или палети, като по този начин се съкращават престоите на транспортните средства. За транспортирането обикновено се използват универсални тракторни ремаркета или камиони.
При целорастенийното прибиране процесът е механизиран. Използва се машина за целорастенийно прибиране на тютюн Бърлей МПТ-1. Тя се агрегатира към универсални колесни трактори от клас 14 kN. Освен косенето машината врязва и жлеб на стъблата за окачването им на опънати телове в сушилните. Тютюнът се прибира без или след предварително ръчно обиране на долните 4 - 5 листа от растенията. Извозването на окосените растения до сушилните се извършва с ремаркета или бордови камиони.

Коментар (0)

Коментар (0) Продължение ...

Коментар (0) Продължение ...

Коментар (0) Продължение ...

Коментар (0) Продължение ...

Коментар (0) Продължение ...