Породи гъски за угояване

(8 гласа, оценка 4.38 от 5)

породи гъски В диво състояние гъската е съществувала отпреди 4000-5000 години предимно в Северна Европа и Азия. Гъските се срещат по всички части на света, дори и в северните полярни области. Опитомената гъска е разпространена широко във всички континенти. Под грижите на човека и чрез системен отбор и подбор са получени високопродуктивни породи гъски с различни стопански качества. Според живото тегло и продуктивността гъските се делят на следните типове:

  • Лек (яйценосен) тип с живо тегло от 4 до 5 кг - китайска, сиамска, италианска, сибирска (уралска), турска и други породи.
  • Среден тип с живо тегло от 5 до 8 кг - датска бяла, ангелска, померанска, чешка, полска, унгарска бяла, българска местна и други породи.
  • Тежък тип с живо тегло от 8 до 15 кг - тулузка, емденска, холмогорска и други породи.

По-леките породи гъски се отличават с по-малко живо тегло и по-голяма носливост, докато средните и тежките породи имат по-високо живо тегло и по-малка носливост. Внимание заслужават породите, които имат най-голямо стопанско значение, по-широко разпространение и се отличават с по-висока продуктивност на месо, мазнини, черен дроб и перушина. Такива са тулузката, емденската, холмогорската, ланденската, елзаската, израелската и други породи.

Тулузката гъска е създадена чрез селекция от дивата сива гъска и в резултат на добро хранене и гледане е оформила високи продуктивни качества. Отличава се с масивно тяло, голяма угоителна способност и натрупване на мазнини под кожата, особено под стомашните гънки. Носливостта й е от 25 до 50 яйца. Има средни мътачески качества. Месото й е вкусно. Достига до 8-12 кг живо тегло. При угояване достига до 15 кг, като натрупва до 4 кг мазнини и образува голям черен дроб - 700 до 1000 г, а в единични случаи и до 2 кг.

Тулузката гъска се използва в много страни за кръстосване като порода-подобрителка.

Емденската гъска спада към породите от тежък тип. Произхожда от Германия (гр. Емден) и е разпространена в цяла Европа, Азия и Америка. Угоена, достига до 15-16 кг, като дава голямо количество вкусно месо, мазнини, голям черен дроб и фина бяла перушина. Снася 45 до 50 яйца, но има лоша мътаческа способност. У нас, кръстосана с местните гъски, дава добри резултати още в първо поколение. В сравнение с тулузката гъска оплодяемостта на яйцата й е по-висока, дори и да липсват водни басейни. Поради тези си качества - лесна аклиматизация и по-сигурно оплождане на яйцата - е по-подходяща порода за развъждане в Добруджа и други райони на страната както в чисто състояние, така и като порода- подобрителка на местните гъски.

Холмогорската гъска е най-разпространената тежка порода в бившия СССР. Има голямо живо тегло - 8-10 кг - и бяло (сиво) оперение. Носливостта й е от 25 до 35 яйца. Има добри мътачески и продуктивни качества.

У нас засега най-широко разпространение има местната гъска, която има бяло, сиво или пъстро оперение. Има по-малко живо тегло - 4-5 кг, но сравнително добра угоителна способност. Угоена, достига 6-7,5 кг. Годишната й носливост е 10-25 яйца. Има много добри мътачески качества. Характерни за местните гъски са тяхната издръжливост, подвижност и невзискателност по отношение на храненето и гледането.

Разновидност на местната гъска е дунавската къдрава гъска, която се среща по поречието на р. Дунав и във вътрешността на страната.

Местните гъски са много добри търсачи на храната си. Оплождането на яйцата става дори и при липса на водни площи.

Етикети:

Потребители, участващи в дискусията

Моля, влезте за да може да коментирате