Вход

Регистрация

Породи овце отглеждани в България

(73 гласа, оценка 4.49 от 5)

Овцевъдството в България има традиции. До разформироването на фермите в бившите ТКЗС ние притежавахме уникален генофонд, като само аборигените породи и от родия наброяваха над 15. С малки изключения всички породи бяха отечествени плод на дълъг период на селекция.

В тънкорунното (вълнодайно) овцевъдство се постигнаха високи резултати по среден настриг и качества на вълната, която задоволяваше почти 80% от нуждите на текстилната промишленост. Типични за тези породи овце са районите в Североизточна България, част от Дунавската равнина и Тракийската низина.

Косбредното овцевъдство обслужваше част от нуждите на текстилците за производство на висококачествени вълнени тъкани. В комбинираните направления (месо-мляко, мляко-месо) се утвърди Цигайската порода отлично приспособима към полупланинските и планинските райони на цялата страна.

Млечно овцевъдство се формираше предимно на базата на Плевенската черноглава, Старозагорската, Маришката и вносните - Източнофризийска и Аваси, като последните две се използваха предимно при създаване на стада от млечни кръстоски. Преминаването на почти 97% от националното стадо в частния двор до известна степен запази районирането на породите, но последвалото масово кръстосване на Тънкорунно и Цигайско направление с млечни породи кочове нанесе сериозни щети на породния състав в овцевъдство. Липсата на търсене на кочове от специализираните породи и масовото преминаване на естествено покриване при овцете нанесе щети, като тепърва ще се отчетат.

Както и в говедовъдството, но в значителна степен по-силно се отрази в овцевъдство стагнацията на пазара.

Частните стопани все още не отчитат ефекта, който биха имали при отглеждане и развъждане на чисти породи овце или техните висококръвни кръстоски характерни за даден район.

Български млечни породи овце

Старозагорска овца

Старозагорската овца се отглежда в районите около гр. Стара Загора и Нова Загора.

Овцете са едри, с дълго тяло, сравнително тесни гърди, с бяла полугруба вълна, бяла глава и бели крака. Главата е гола, суха, ушите дълги, шията дълга, гърбът равен.

По външни форми Старозагорската овца прилича много на Източнофризийската овца. Млечността на Старозагорската овца варира от 160 до 210 литра, живо тегло 55-60 кг. а на кочовете до 100 кг. Вълнодайността е от 2.5 до 3.0 кг, средна плодовитост - около 130 агнета.

Черноглава плевенска овца

Създадена в района на Плевен и част от Монтанската област. Черноглавата плевенска овца съперничи по признака млечност на много от специализираните за мляко породи в Европа.

Овцете са едри, с дълго тяло, дълбоки, но сравнително тесни гърди. Главата е нежна, обикновено с черни дълги уши, крака здрави, черни. Руното е бяло, полугрубо, В повечето случай еднородно. Млечността на черноглавата плевенска овца се движи от 180 до 240 литра. Успоредно с високата млечност овцете раждат 150-160 агнета с висок интензитет на растеж. Породата е подходяща за машинно доене.

Хибридни млечни овце

За комбиниране компонентите на наследствеността за висока млечност, Източнофризийската, Аваси, Черноглавата плевенска и Старозагорската порода се използват по различен ред в схемите на хибридизацията. Когато за основа се използват специализирани породи овце  за мляко, процесът на типизиране е по бърз, докато при използ-ване на тънкорунни и полутънкорунни овце са необходими повече поколения. При напредване на хибридизацията постепенно се намалява влиянието на изходните породи овце Върху признаците със стопанско значение. Типът на получаваните животни се доближава до типа на овцете, използвани като бащина порода.

Вносни високомлечни породи овце

Източнофризийска порода овце

Животните от Източнофризийската порода са едри, добре развити, с дълго и широко тяло. Главата е продълговата, без рога и вълна. Шията е дълга, гърбът прав и крупата скосена. Опашката е средно дълга, тънка и гола. Вимето е добре развито, с леко странично поставени цицки. Руното е с бяла еднородна вълна с нежност 48-56 качество. Източнофризийските овце са с най-висока млечност в света, която в Германия за лактационен период е от 500 до 680 литра, а у нас 300-360 литра. Успоредно с високата млечност, Животните имат много добра плодовитост - 180-200%. В ранна възраст приплодите притежават висока енергия на растеж. Живото тегло на овцете майки е 65-75 кг, а на кочовете 100-120 кг.

Порода Аваси

Овцете от тази порода са внесени за първи път у нас през 1977 година.

Овцете от породата Аваси са с бяла вълна, кафява до рижа глава и крака и големи клепнали уши. Овцете са безроги, а кочовете обикновено рогати. Породата Аваси принадлежи към групата на тлъстоопашатите овце. Тя се отглежда за мляко, месо и вълна. Овцете са издръжливи и добре понасят летните горещини и зимните студове. Млечността на породата варира от 270-380 литра, като отделните стада дават над 500 литра. Средната млечност на тази порода у нас е 300-360 литра.

Цигайско овцевъдство

В планинските райони на страната, където климатичните условия са най-сурови и фуражните ресурси са по-оскъдни се създава т.н. цигайско овцевъдство.

При създаването на цигайското овцевъдство се цели да се получи порода за вълна и месо, притежаваща добра издръжливост и приспособеност към условията на планинските райони. Животните се отличават със здрава конституция и костна система, сравнително едри с добре изразени месодайни форми.

Руното им е с вълна, близка до цигайската, полуотворено със слабо заострени щапели и с добра изравненост и нежност. В резултат на специфичните условия на районите и различия на използваните местни отродия са обособени два типа - единия за Северна и Югозападна България и друг за Южна България.

Потребители, участващи в дискусията

Моля, влезте за да може да коментирате