Грижи за пчелите през месец март

(18 гласа, оценка 4.39 от 5)

грижи за пчелитеЗа нашата страна март е краят на зимата и началото на пролетта. Времето през март се подобрява и слънчевите дни са близо половината от месеца. Все още нощите са сравнително студени, но през деня температурата се повишава над 10-12°С, което позволява пчелите да летят и да използват прашеца от рано цъфтящите растения. През март започват да цъфтят дренът, ивата, а в южните райони - и някои от овощните видове (бадем, джанка, праскова, кайсия), които освен прашец отделят и нектар и пчелите ги използват като ранна подбудителна паша.

Една от важните задачи на пчеларя през март е да извърши главния пролетен преглед на пчелните семейства. Той извършва основна проверка на всяко семейство, почиства и дезинфекцира дъната на кошерите и прави преценка за състоянието на пчелната майка, количеството на пилото, пчелите и меда, трябва ли да се стесняват отново гнездата и др.

За да се създадат силни пчелни семейства, които да могат най-пълно да използват акациевата паша, е необходимо активизирането на яйцеснасянето на майките, т.е. активното развитие на семействата, да започне не 40-45 дни преди цъфтежа й, а 65-70 дни преди това. Като изхожда от района си и времето на цъфтежа на акацията, всеки пчелар сам може да направи сметка откога да започне подпомагането на развитието на семействата. Ако акацията започва да цъфти към 10 май, разчетът е следният: за развитие пчелните семейства ще имат от май 10 дни, от април 30, общо 40 дни. За да има 65 дни за развитие, трябва да се използват 25 дни от март, което означава, че за този район активизирането на яйценосната дейност на майките трябва да започне не по-късно от 5-6 март. Ако цъфтежът на акацията е по-рано или по-късно от посочената дата (10 май), прави се и съответната корекция на посочения начален срок.

След като е определен срокът за активизиране на развитието на семействата, пчеларят трябва да знае как да го извърши. Практиката показва, че не всички пчелари знаят как да подпомагат пролетното развитие на пчелните семейства. Подпомагането на развитието трябва да започне със следното:

1. Да се подобри задържането на топлината, която пчелите отделят за отглеждането на пилото, чрез стесняване на гнездата. В гнездото се оставят само толкова пити, колкото пчелите могат плътно да покриват. Другите се прехвърлят зад преградната дъска. Температурният режим в гнездата (особено на по-слабите семейства) се подобрява значително чрез затваряне на междурамията. Особено важно е това затопляне да предшества активизирането на яйцеснасянето на майката, т.е. да се извърши още в началото на месеца (съобразно със срока на започване на пашата).

2. Да се поддържат пчелите на семействата в активно работно състояние през целия период до настъпването на пашата чрез системни подбудителни подхранвания. Тук повечето пчелари допускат съществени грешки, което налага известно изясняване. Знае се, че когато пчелите са в активно работно състояние, тогава и майката снася и, обратно, тя не снася, когато пчелите минат в покой поради лошо време за по-дълъг период, липса на източници на храна и др. Оттук следва и изводът, че когато времето е топло, пчелите летят и използват цъфтяща растителност, биологичната връзка за снасянето на яйца от пчелната майка е осъществена без намесата на пчеларя, т.е. без подхранвания. Подхранването на пчелите в този случай не води до увеличаване на снасянето на яйца от майката, особено когато в гнездото има повече мед. Биологичната връзка между пчелите и майката се прекъсва, когато времето се влоши и пчелите не са включени в активна работа по събирането и преработката на нектара и прашеца от растителността или пък вече няма цъфтяща растителност. За да не се прекъснат в тези случаи отделянето на пчелното млечице и обилното хранене на майката с него, което би довело до прекратяване на снасянето, пчеларят трябва да поддържа по изкуствен начин активното работно състояние на пчелите в семействата. Единственият начин, с който той може да постигне това, е даването на храна или преразпределението на наличната храна в гнездото, т.е. принуждаването на пчелите независимо от лошото време да преработват или да пренасят храна. По-добри резултати се получават, когато началните подхранвания на пчелите се извършват с мед, а не със захарен сироп. Едва след като пчелите започнат да носят усилено цветен прашец и обогатят чрез него организма си с белтъчини, тогава може да се премине към подхранвания със захар. При меда захарите са разградени и пчелите извършват само физическа работа за разнасянето му, докато при захарния сироп захарите трябва да се преработят в усвоим а форма и едва тогава да се използват за храна. Преработката на захарта при недостиг на прашец води до физиологично изтощаване на пчелите и съкращаване на живота им.

Практически подхранванията за активизиране развитието на пчелните семейства се извършват по следния начин: Започва се с разпечатването на собствените медови запаси в гнездото. В началото на март, при условие че акацията започва да цъфти откъм 10 май, се разпечатва една от по-крайните пити (през една от пилото). Например, ако гнездото е на 6 пити, а третата и четвъртата, броени откъм преградната дъска, са с пило, ще се разпечати или шестата - до стената, или първата - до преградната дъска. В никакъв случай не трябва да се разпечатва питата до самото пило, защото, ако настъпи застудяване, каквото почти винаги има по това време, пчелите се събират на кълбо върху пилото и няма да бъдат осигурени с храна - разпечатеният мед е изнесен от питата и тя е празна.

Количеството на разпечатения мед се определя от количеството на пчелите в семейството. На всяка плътна междина се разпечатва по 1 дм2 мед от едната страна на питата (около 160-170 г мед). Пчелите пренасят този мед около пилото и осигуряват своето изхранване и изхранването на пилото при евентуалните повратни застудявания. След това ще се разпечати останалият на питата неразпечатен мед. Ако на нея няма мед за разпечатване, ще се разпечати медът на крайната пита от другата страна на гнездото. Третото и четвъртото разпечатване се извършват на питите до пилото. Започне ли принос на цветен прашец (от бадема, мъртвата коприва, джанката и др.), разпечатва се и медът на питите с пило и се започва подхранването със захарен сироп. Само пчеларят, който съумява да подхранва семействата в дните, когато пчелите не биха били в активно работно състояние, постига най-добро развитие на семействата през пролетта с най-малко разходи.

3. На пчелните семейства до настъпването на пашата да се осигурят 4-6 кг неприкосновен запас от мед. Пчелите по инстинкт ограничават храненето на пчелната майка с млечице и тя силно намалява снасянето, когато в гнездото се е намалила храната (при застудяването те няма откъде да пренасят храна в гнездото, а не могат да събират и отвън, поради което минават в пасивно състояние и не отделят млечице). Само при наличието на постоянен източник на храна - репко, овощни насаждения в цъфтеж, върби и др., и подходящо за летежа на пчелите време всеки ден, при което донасяният нектар напълно задоволява консумацията, развитието на пчелните семейства протича нормално. Такова съчетание обаче е много рядко и затова пчеларят трябва да осигури на семействата посочения неприкосновен запас от мед през раннопролетния период.

Оставянето на семействата с малко храна през март често води до изхвърлянето на запечатеното пило при застудяване на времето. Изхвърлянето става не толкова поради това че запечатеното пило е простудено, колкото заради изсмукването на соковете му за изхранване на пчелите и откритото пило поради привършване на меда и опасност от умиране от глад. Затова, ако няма възможност да се даде готов мед за попълване на запасите, това трябва да се направи със захарен сироп, включително и наливан в пити. Така се дават по-големи количества наведнъж.

Ако пчеларят е запазил от есента пити с прашец, през ранна пролет тях трябва да напълни със сироп (1:1) и да ги даде в гнездата до пилото. Така той извършва пълноценно подхранване на пчелите с белтъчна и въглехидратна храна, което е силен подтик за активно развитие на пчелните семейства.

През март започват третиранията на пчелните семейства срещу вароатозата. В някои райони на страната през март се налага пчелите да бъдат лекувани и срещу нозематоза.

Потребители, участващи в дискусията

  • ВИНАГИ ПОДХРАНВАМ С МЕД И НЯМАМ ПРОБЛЕМИ.

  • Когато запасите от мед в плодника през март са по малко от 3-4 килограма и пчелите през деня не са на кълбо поставям мед в хранилката.Ако медните запаси са по вече избирам най черната пита от плодника,разбира се без пило,разпечатвам меда и я слагам зад преградната дъска.Пчелите пренасят меда около пилото/при застудяване той е под ръка / усилено хранят майката и тя снася.Почистената черна пита бракувам,а така пазя семейството от заболявания.

Моля, влезте за да може да коментирате