Манов мед - по какво се различава от нектарния?

(70 гласа, оценка 4.29 от 5)

Манов медПчелите приготвят мановия мед от сладка течност (сок), която събират от някои видове растения, като дъб, клен, върба, бор, смърч, ела, бряст, круша, вишня и др. Тази сладка течност се нарича мана, откъдето и полученият от нея мед се нарича манов. Отделянето става чрез някои видове насекоми, главно листни въшки, които паразитират върху листата и младите леторасли на растенията. Тези насекоми се хранят със сладкия сок, който изсмукват от растенията. Установено е, че там, където са направени пробиви за смучене на сок, дълго време след това продължава да изтича сладка течност. Освен това храносмилателната система на тези видове насекоми е специално устроена, поради което не всичкият погълнат от тях сок преминава през стомаха. Хранопроводът им прераства в анусна тръба, която образува т.нар. филтърна камера. Тя дава възможност излишните захари да преминават направо през аналния отвор навън, а белтъците и другите хранителни съставки, необходими за храненето на паразита, се задържат от филтърната камера и попадат в стомаха, където се усвояват.

По химичен състав маната значително се различава от цветния нектар. Съществуват различия и в химичните, физичните и биологичните свойства на мановия и нектарния мед.

Прясно отделената мана е бистра и прозрачна течност, която след известно време потъмнява. При по-продължително съхранение цветът й става почти черен. Изменението на цвета зависи от вида на растенията и насекомите-отделители, от развиващата се в нея микрофлора, от времето на събирането и др.

По своя химичен състав маната се отличава от цветния нектар. Тя съдържа средно 60% вода. Съществена част са захарите, от които най-много са захарозата, глюкозата и фруктовата. Маната е по-богата с високомолекулни захари, като трехалоза, рафиноза и особено мелицитоза, която е типична за нея и благоприятства кристализирането. Особено много в нея са декстрините. В мановия мед те са около 4-6 пъти повече, отколкото в нектарния и действат обратно на мелицитозата - предотвратяват кристализирането. С това се обяснява трудното кристализиране на мановия мед въпреки по-голямата му гъстота. Пчелите усвояват декстрините, понеже отделят ензими, които ги разграждат на по-прости захари.

В мановия мед се съдържат голям брой свободни аминокиселини, по-важни от които са аспарагинова киселина, аланин, аргинин, цистин, глицин, глутаминова киселина, хистидин, лизин, метионин и др.

Най-съществената разлика между мановия и нектарния мед е в съдържанието на минерални вещества. В този мед те са от 5 до 9 пъти повече.

В меда са установени някои органични киселини - ябълчна, млечна, оксалова, лимонена, винена и др. Те произхождат от нектара, маната и от жлезите на пчелите, които извършват преработването им. рН на меда е около 3,78. Киселинността може значително да се премени в зависимост от произхода, вида, качеството на меда, начина и продължителността на съхранение и др.

Сладостта на мановия мед почти не се различава от сладостта на нектарния. Понякога маиовнят мед има тръпчив възгорчив вкус и своеобразен аромат. Той се различава от нектарния мед по цвета, който обикновено е тъмен, масленозелен, тъмнокафяв до черен. Много рядко може да се срещне манов мед със светъл цвят. Практически наличието на манов мед в питите на пчелните гнезда се установява, като се разпечатат килийните и с клечка за зъби се направи опит да се извади от тях мед. Поради голямата си гъстота мановият мед се точи на дълга тънка нишка, а при центрофугиране много по-трудно се изважда от питите. Ако се извади по-светла пита (в която почти не е отглеждано пило), запълнена отчасти с нектарен и в долната си част с манов мед, лесно може да се различи, като се отстранят пчелите и се погледне питата срещу слънцето. Ясно се открояват два пласта - светъл, почти прозрачен, със запечатан нектарен мед и тъмен, непрозрачен, със запечатан манов мел.

Друга особеност на мановия мед е, че той е по-хигроскопичен от нектарния. Поради това лесно поглъща околната влага и по повърхността си бързо се разрежда и прокисва. Ако остане незапечатан в питите, той също лесно може да прокисне. Мановият мед кристализира по-бавно, а ако съдържа полизахарида ерлоза, той не кристализира. Понякога се наблюдава бърза кристализация в килийните на питите преди изваждането му. Това се дължи на по-високото съдържание на мелицитоза.

Мановият мед не бива да се оставя за храна на пчелите по време на зимуването им, поради това че може да причини диария или смърт на пчелите (Манова токсикоза). Смята се, че причина за това са съдържащите се в него по-големи количества минерални вещества. Такъв мед може да се използва за ранно пролетно подхранване на гладни пчелни семейства или за консумация от хората, за които не е вреден. Препоръчва се използването му от страдащи от анемия, за поддържане и повишаване защитните сили на организма. В някои страни той се цени по-високо от нектарния и има по-висока изкупна и продажна цена от него.

В отделни райони може да се получи смесен мед, в който да преобладава нектарът или маната. Това се случва в райони, бедни на медоносна растителност, поради което през отделни периоди пчелите събират едновременно нектар и мана. При прашецов анализ в него има малко прашинкови зърна, а при изследване показва наличие на мана. Такъв мед обикновено има по-тъмен цвят, по-слаб аромат и кристализира в дребни кристали. Може да се използва за храна и лекарство, но за зимуване на пчелите не бива да се използва.

  • Няма открити коментари
Моля, влезте за да може да коментирате