Фенофаза на цъфтежа и на плодообразуването

(2 гласа, оценка 4.50 от 5)

цъфтеж Фенофазата на цъфтежа и на плодообразуването започва от появата на първия напълно разтворен цвят и продължава до прецъфтяването на последния цвят. В повечето случаи протича едновременно с разлистването. При костилковите видове най-напред започва цъфтежът, а при семковите той започва след появата на листата. Тъй като плодните пъпки са се формирали в различно дълъг период, и разцъфтяването не е едновременно.

Цъфтеж

Цъфтежът започва в зависимост от температурата, надморската височина и географската ширина. Независимо от влиянието на тези фактори овощните видове се подреждат в определена последователност по започване на цъфтежа. Те се делят на ранно, средно ранно и късно цъфтящи. Късният цъфтеж е за предпочитане, тъй като през април понякога падат слани и мразове, които повреждат цветовете и младите завръзи. Продължителността на цъфтеж е различна за отделните сортове и варира от една до три седмици. Хладното и дъждовно време удължава фазата на цъфтеж, а сухото и топло време я скъсява. Много бързото прецъфтяване не е благоприятно, понеже голяма част от цветовете не се опрашват от насекомите.

Опрашване

Опрашването се извършва от насекоми и от вятъра. Опрашваните от насекоми овощни растения се наричат насекомо-опрашващи се (ентомофилни), а опрашваните от вятъра - ветроопрашващи се (анемофилни). По-голяма част от овощните видове се опрашват от насекоми, предимно от медоносната пчела. От вятъра се опрашват само орехът, лешникът и кестенът, които образуват огромно количество лек и сух прашец.

Оплождане

За голяма част от овощните растения оплождането продължава от няколко часа до няколко дни (от 4 до 14) след опрашването, с изключение на лешника. При него оплождането се извършва няколко месеца след опрашването.

Оплождането е възможно само ако има образуван нормален прашец, годен да прорасне. Повечето от овощните сортове образуват изравнени, нормално големи и прорастващи тичинкови зърна. Тези сортове с жизнен прашец се наричат добри опрашители. Друга група сортове образуват неизравнени по големина и дефектни тичинкови зърна, които не могат да прораснат и да извършат оплождане. Сортовете с такъв прашец се наричат лоши опрашители. Лоши опрашители при ябълката са сортовете Канадска ренета, Старк и др., при крушата - Попска круша, Дилова масловка и др., а при прасковата - Хале и Ранна Елберта.

Орехът и лешникът могат да се самооплождат, но на практика са чуждоопрашващи се поради неедновременния цъфтеж на женските и мъжките цветове.

Опадване на цветовете и завръзите

Още към края на цъфтежа започва опадването на част от прецъфтелите цветове и от младите завръзи. Плододаването при семковите овощни видове е нормално, когато се задържат като плодове 10-15% от цветовете. При костилковите с едри плодове добивът е добър, когато 15-20% от цветовете се превърнат в зрели плодове, а при черешата и вишнята е необходимо да останат най-малко 50% от цветовете.

Опадването на цветовете, които са дефектни и неоплодени при костилковите овощни видове става на два етапа, а при семковите - наведнъж или на няколко пъти.

В края на май и в началото на юни започва масово опадване на вече оформилите се плодови завръзи. Това опадване се нарича юнско. Падат преди всичко нежизнените завръзи. При семковите падат завръзите, които имат по-малък брой семена, а при костилковите - завръзите със слаба ядка.

Юнското опадване на завръзите е биологична особеност на овощните растения. Чрез него те саморегулират плододаването си.

Растеж на плодовете

Плодовите завръзи нарастват непрекъснато от оплождането до откъсването на узрелите плодове. Нарастването на плодовете е специфично за всеки вид и сорт. При костилковите овощни видове се наблюдават три периода в динамиката на нарастването на плодовете. След цъфтежа (първи период) се наблюдава бързо увеличаване на размера и масата на плодовете. След това (втори период) растежът стихва, при което се оформят семената и костилката. Накрая (трети период) бързо се увеличава размерът на плодовете. Плодовете на семковите видове нарастват почти равномерно през целия вегетационен период до узряването им.

Наедряването на плодовете е в зависимост от сорта, подложката, възрастта на дървото, почвено-климатичните условия и др. Особено голямо значение има агротехниката с навременно прилагане на торенето, напояването и опазването на листната маса от болести и неприятели.

Узряване на плодовете

Срокът на зреене на плодовете на отделните овощни видове и сортове е различен. Най-ранните черешови сортове узряват за около 30 дни след цъфтежа, най-ранните прасковени сортове - за около 60 дни, а най-късните ябълкови сортове - за 180-190 дни. При узряването настъпват съществени биохимични промени в плодовете, които им придават качеството зрелост. С приближаване на беритбената зрелост плодовете придобиват характерните за сорта цвят, аромат и вкус.

Етикети:
  • Няма открити коментари
Моля, влезте за да може да коментирате