Резитба на праскова - особености

(26 гласа, оценка 4.46 от 5)

Резитба на прасковиПрасковата е овощен вид, който се отличава със силен растеж в млада възраст и образуване на много предивременни клончета, ранно встъпване в плододаване, залагане на много повече плодни пъпки и натоварване с плодове, отколкото може нормално да изхрани. Това налага ежегодна резитба на праскова, както за формиране на короните, така и за регулиране на растежа и плододаването. Дърветата отглеждани без резитба се претоварват с плодове, растежът им бързо отслабва и загиват по-рано.

Прасковата е силно светлолюбива култура и качествени плодове се получават при добро огряваме във вътрешността на короната. По тази причина са се наложили някои основни принципи при резитба на прасковата, а именно:

  • формиране на рехави корони с подходящ наклон на скелетните клони и разклоненията;
  • ежегодна резитба за просветляване на короните (изрязване на преплитащи се и растящи навътре клони), изрязване на клони и клончета с вертикален растеж, пререждане и обновяване на плододаващата дървесина.

При прасковата най-често прилаганата система за формиране на дърветата е чашовидната, която осигурява оптимален светлинен режим. За по-гъсти прасковени насаждения, за които по-подходяща е свободнорастящата корона. Освен, че позволява по-уплътнено засаждане на дърветата, предимството се изразява и в по-опростеното формиране и по-слабите резитби през първите години. Това е корона с добре развит централен клон (водач) и няколко странични клони, като разположените в основната част на короната са най-добре развити и играят ролята на скелетни клони. Размерът на следващите клони намалява с отиването им към върха и короната придобива пресечено пирамидална форма. Както е известно на повечето плодопроизводители, чашовидната корона е без водач, формирана чрез три и по-рядко четири скелетни клони, които носят по 2-3 скелетни разклонения и плододваща дървесина. Тъй като формирането на ясно доминиращи скелетни разклонения е доста трудно, скелетните клони в повечето случаи се гарантират с 5-7 по-силни полускелетни разклонения, израстващи от странични или външни пъпки на клона. По принцип скелетните разклонения трябва да бъдат с наклон 30-35° спрямо хоризонталата, а скелетните клони да израстват раздалечено - на 10-15 см едно от друго, за да се осигури здраво срастване. Кои са по-важните особености при резитбата за формиране и резитбата за плододаване на прасковата?

Резитба на праскови за формиране

Първата резитба на праскова след засаждане на дърветата е много важна за правилно формиране на желаната корона. Прасковените дръвчета идват от разсадника с много предивременни разклонения. При формиране на чашовидна корона те се съкращават на чеп (4-5 см) над последното предивременно клонче или близката до отреза пъпка.

Съкращаването се извършва на около 15-20 см над определената височина за стъбло, която при тази корона е обикновено 50-60 см. Предивременните клончета в зоната на стъблената част се премахват до основи, а тези във връхната (15-20) см част се съкращават на 1-2 пъпки. Когато дръвчетата са по-слабо развити и нямат предивременни разклонения, се съкращават на 5 до 6 пъпки над височината на стъблото.

През първата вегетация и при двата случаи се извършва филизене, след като леторастите достигнат дължина 15-20 см. Тогава се оставят 3-4 филизи за скелетни клони, израстващи под по-голям ъгъл (45 до 60°) и правилно разположени около стъблото.

При втората зимна резитба на прасковата се премахват чепчето на водача и предивременните клончета във връхната 15-20 см част и тези от вътрешната страна на избраните клонки за скелетни клони. Последните не се съкращават, а през следващите години не се съкращават и техните продължители. До окончателно оформяне на короната всяка година се избира по един подходящ продължител на скелетните клони и подходящи клонки за скелетни разклонения. Премахват се също предивременните клонки във връхната част на продължителите, както и клонките, израсли от вътрешната страна. Изрязват се до основата изправено растящите силни дървесни клонки, конкурентите на продължителите и разположените от вътрешната страна на по-старата дървесина вътрешната страна на по- старата дървесина клонки. След окончателно оформяне на короната се прилага ограничаваща резитба на скелетните клони и по-силните скелетни разклонения. Съкращава се на стара дървесина, като в близост до отрезите се оставят по няколко добре развити смесени клончета.

Резитбата за формиране на свободнорастяща корона се изразява в следното: Новозасадените дръвчета не се съкращават, премахват се предивременните клонки по стъблената част до 50-60 см от почвената повърхност или до 80-100 см (при механизирана беритба), а тези по останалата част се съкращават на 2-3 пъпки. Изрязват се до основата само тънки и увиснали предивременни клонки.

Втората зимна резитба на прасковите е слаба, като се премахват само единични силни конкуренти на водача и изправено растящи или под остър ъгъл клончета, ако има такива. Основните операции за формиране на короната се извършват през пролетта на третата година след засаждането. Тогава се прореждат страничните разклонения, оставят се само 5-6 правилно разположени около водача разклонения, които израстват под широк ъгъл. Изрязват се много тънките, слаби и увиснали клонки. Съкращаване на водача и на основните рамена (скелетни клони) до двегодишна дървесина се прилага през четвъртата зимна резитба. В близост до отрезите се оставят по няколко добре развити смесени клонки, с цел да не се образуват много нови и силни прирасти. В случай, че дърветата имат слаб прираст ограничаващата резитба може да се извърши на следващата година.

Резитба на праскова за плододаване

Резитбата за плододаване започва още с встъпването на дърветата в плододаване, което при прасковата е след втората зимна резитба. До окончателно оформяне на короната резитбата за плододаване се извършва едновременно с тази за формиране и се състои в прореждане на смесените клонки, и в премахване на двегодишни плододавали клонки, ако близо до тях има добре развити смесени клонки. Това предполага добро познаване на видовете клонки и пъпки при прасковата. По-силно пререждане на плододаващата дървесина се налага след третата - четвъртата година. Броят на оставените смесени клонки се определя от възрастта, растежната сила и естествената родовитост на сортовете. За плододаване се избират равномерно разположени в короната и с добре узряла дървесина смесени клончета. Най-добре е те да са с дължина 40- 60 см и да са израснали непосредствено от скелетните и полускелетните части, а когато липсват такива, се оставят и клонките, израсли в основата на двегодишните плододавали клонки. Последните се отстраняват изцяло или съкращават на 1-2 смесени клонки. Съкращаване на оставените за плододаване смесени клонки се прилага само в случи, че са много силно развити или претоварени с плодни пъпки. По-слабите клонки (майски букетчета и цветни) се използват за обновяване на обрастващата дървесина в краен случай и тогава се съкращават на една до две пъпки.

Тъй като прасковата плододава предимно на едногодишна дървесина, много важно е чрез резитбата да се осигурява развитие на силни едногодишни клончета, както и да се регулира плододаването и качеството на плодовете. Летните резитби на прасковата за пререждане и просветляване на короните не бива да се подценяват, ако се цели получаване на качествени плодове и високи доходи.

  • Няма открити коментари
Моля, влезте за да може да коментирате