Дюлята идва от Троя и дарява здраве

(19 гласа, оценка 4.63 от 5)

Дюля, а не ябълка Парис дал на богинята Афродита, според историците.

ДюляДюлята е станала „ябълката на раздора” между най-красивите богини Хера и Афродита. Афродита е обещала на Парис - сина на царя на Троя, да му даде за жена хубавата Елена, ако той признае, че тя е най-красивата богиня на света. В знак на съгласие с това Парис и е дал не ябълка, а дюля. Елена избягва с Парис в Троя по волята на Афродита, която я е накарала да се влюби в него. Това е основната причина предизвикала Троянската война.

Кои факти карат историците да мислят, че дюлята е „ябълката на раздора”:

  • по това време в Троя още не са се отглеждали ябълки;
  • по времето на управлението на цар Соломон е имало закон, според който младоженците трябвало да ядат дюли в деня на сватбата си, за да имат щастлив семеен живот.

Доказано е, че дюлята има високото съдържание на пектин, което се движи от 1.1% до 3% в плодовете. Пектинът действа, като метла в организма и изчиства отпадъчните продукти от червата, включително и холестерина. Пектинът се свързва и неутрализира радиоактивните елементи кобалт и стронций, а също така и тежките метали олово и живак. Дюлите действат противовъзпалително и затягащо поради благоприятното съчетание на танин и пектин. Подходящи са за лечение на заболявания на белите дробове, черния дроб и дихателните пътища.

Дюлята встъпва рано в плододаване и ражда редовно

От едно дърво се берат до 100 кг плодове всяка година. Насаждението се амортизира за 25-30 години. Дюлята е топлолюбива и понася по-добре високите температури, отколкото ниските. На по-топли места дюлята ражда по-едри и по-ароматни плодове. Може да се отглежда до 600 м надморско равнище. На по-високи места не узрява добре.

Дюлята не понася:

  • прекалено влажна и студена почва;
  • много леките сухи и песъчливи почви;
  • чувствителна е към варовика и страда от хлороза на алкална почва.

Дюлите от сорт „Асеница" или „Хемус" се засаждат се на разстояние от 2-2.5 м. в реда и 4 м. между редовете. При сорт „Триумф" дърветата се засаждат на разстояние от 2-2.5 м в реда и 3 м между редовете. При сортовете, които не се оплождат самостоятелно в насажденията трябва да се засажда по едно дърво от двата сорта „Триумф" и „Хемус". Дюлята от сорт Асеница се опложда самостоятелно.

Най-подходящата формировка за дюлята е подобрената етажна корона

В процеса на формиране на короната на дюлята през следващите години силните едногодишни клонки, растящи навън и встрани, се съкращават с 1/3. Когато започне пълното плододаване и растежът на дюлите отслабне, то трябва да се прави по-силна резитба - периодично през 3 години. По-старите клони се режат наполовина до 2/3, ако растежът е много слаб. Силните едногодишни леторасти се съкращават с 1/3 до 1/2 от дължината им. По време на наедряване на плодовете през периода юли август дърветата не трябва да се засушават. През 1-2 години е добре да се внася по 3-4 т угнил оборски тор на декар. С амониева селитра се трябва да се тори на два пъти - рано напролет и през май с доза по 15 кг/дка.

Най-опасна за дюлята е болестта загиване на завръзите

Заразяването става рано, още в началото на вегетацията. За да се предпазим от болестта, трябва да се пръска рано напролет с 1% бордолезов разтвор. Следващите пръскания се правят с някои от регистрираните продукти за растителна защита. Болестта напада цвета, листата, леторастите и плода. При силна проява може да причини безплодие на дърветата. Благоприятни условия за развитието на болестта се създават при хладно и дъждовно време и в ранните фази от развитието на дюлята.

Фази на пръскане при дюлята по време на вегетацията:

  • при показване боята на цветовете (розов конус);
  • в началото на цъфтежа;
  • при пълен цъфтеж.

Борбата да се извежда с някой от регистрираните продукти за растителна защита.

Сортове дюля

Асеница е със средноедри (450 гр) плодове, с ябълковидна форма и правилна повърхност. Има характерно малко пъпче в ямичката на дръжката. Узрява през средата на октомври. Плодът е с много добри качества - нежно месо, приятен аромат и малко каменисти клетки (около семките). Плододава обилно и редовно. Бързо встъпва в плододаване. Самооплождащ се сорт със средноран цъфтеж.

Хемус има дълбока правилна или триъгълна чашечна ямичка. Плодът е ябълковиден или несиметричен. Месото е жълто, умерено сочно, леко кисело, ароматично. Зрее в началото на октомври. Рано встъпва в плододаване. Не може да се опрашва сам. Опрашва се от „Асеница", „Триумф" и „Португалска".

Триумф е средноедър сорт, с крушовидна форма, гладка повърхност и слабо изразена шийка. Месото е сочно, кисело, с приятен аромат и малко каменисти клетки. Рано встъпва в плододаване, ражда редовно и обилно. Узрява късно - в края на октомври. Не може да се опрашва сам. Опрашва се от „Асеница", „Хемус" и „Португалска".

Тримонциум е дюля с дребни плодове и незадоволителен вкус.

Португалска е едра дюля, която има неправилна форма и неравна повърхност. Лошо се съхранява поради чувствителността й на горчиви ядки.

Пазарджишка дребна, ябълковидна, подходяща за прясна консумация.

Берецки - унгарски сорт, склонен към напукване и чувствителен на кафяво гниене.

  • Няма открити коментари
Моля, влезте за да може да коментирате