Смокиня - размножаване и производство на посадъчен материал

(17 гласа, оценка 3.88 от 5)

Смокинята се размножава със семена и вегетативно. Семенното размножаване на смокинята се практикува само в селекционната работа. Смокинята е дървесен вид с висока коренообразувателна способност, поради което посадъчен материал се произвежда главно по вегетативен начин - чрез издънки, положници, вкоренени резници и др.

От издънките се получава посадъчен материал с много слаба коренова система и етиолирана надземна част, с удължени междувъзлия, затова растенията трудно се прихващат и растат.

Най-широко използваният, бърз и лесен начин за производство на посадъчен материал от смокиня е вкореняването на резници. Материалът за резници се събира от здрави, добре развити дървета, своевременно преценени по студоустойчивост, време на узряване и качество на плодовете. От едно 6-7-годишно смокиново дърво могат да се получат над 150 резника. Резниците се събират от есента - непосредствено след листопада, до пролетта. В местата, където няма опасност от измръзване, по-добре е резниците да се нарязват през пролетта, след набъбване на пъпките, т.е. когато започва формиране на растежни ауксини. Практиката показва, че такива резници имат най-висок процент вкореняване.

За вкореняване се използват едногодишни клончета с дебелина 1,0-1,8 см, с къси междувъзлия. Резници, получени от издънки, не се вкореняват добре. Много добър резултат се получава от резници, при които горната част е едногодишна, а долната - двегодишна, с обща дължина 20-23 см.

Важен момент от подготовката на резниците е начинът на извършване на долния пререз. Той се прави 2-3 мм под най-долната пъпка, така че да се приближи до преградната мембрана. В тази зона е най-жизнената част, от която се развиват основните корени. След отрязването с ножица долният пререз се заглажда добре с остър нож. Горният отрез на резника се прави около 1 см над горната листна пъпка, с обратен, спрямо пъпката, наклон. Така подготвените резници се завързват с връзки (полипропиленов "сизал" и др.) в снопчета по 50 или 100 броя. За да се осигури сортовата принадлежност, се привръзват етикети с името на сорта.

Подготвените резници се съхраняват (през зимата) в недълбоки изкопи на отцедливо място или в специално съхранилище, засипани с речен пясък, като се поддържа умерена влажност. По-добър резултат има при обръщане на резниците с основата нагоре. Така се потиска до известна степен високата енергия на прорастване на пъпките и се забавя преждевременното формиране на коренчета поради по-студения повърхностен слой на почвата.

За вкоренилище се подбира подходящо място - равно или със слаб наклон, с богата лека почва, с дълбоко ниво на подпочвената вода и с възможности за напояване. Почвата се подготвя през есента, като се наторява и се извършва оран на дълбочина най-малко 30-35 см. След изораването почвата се изравнява с култиватор или брана.

В районите с относително топли зими резниците могат да се поставят за вкореняване още през есента. Благоприятен срок за залагане на смокиновите резници в коренилището при климатичните условия на Сандански и Южното Черноморско крайбрежие е краят на март и първата половина на април. Резниците се втикват в рохкавата почва, като само най-горната пъпка остава над повърхността. Разстоянието между редовете е 80-90 см, а в редовете - 15-20 см. При механизирана обработка междуредовото разстояние трябва да се съобрази допълнително с ширината на машините. Почвата около резниците се притъпква добре, след което се покриват допълнително с пръст до 1-2 см над връхната пъпка, така че да се образуват тирове и вади. Незабавно след поставянето на резниците във вкоренилището се прави обилно поливане, особено ако почвата е суха. Оптимални резултати се постигат при залагане на резниците в добре разработена, рохкава и леко влажна почва.

През целия вегетационен период почвата във вкоренилището се поддържа нормално влажна, рохкава и чиста от плевели. След образуване на корени (юни-юли) се извършва подхранване с азотен тор - 25-30 кг/дка. Често от един резник се развиват няколко летораста. Те трябва да се отстраняват, като се оставя само най-силният. В началото на септември поливките се прекратяват, за да успеят младите леторасти да узреят до падането на слани.

При правилно отглеждане до есента се формират силни дръвчета, високи до 80-100 см, с голям брой коренчета почти по цялата дължина на резника и с няколко по-големи корена, развили се предимно при долния отрез. Добре е да се оронват всички плодни пъпки, каквито се развиват по стъблата на разсада още в питомника. Около 50-70% от поставените за вкореняване резници се развиват през същата година в стандартни дръвчета.

Дръвчетата се изваждат през есента, след листопада. В районите с топли зими, където няма опасност от измръзване, те може да престоят през зимата във вкоренилището. Качествено изваждане е възможно, ако почвата е леко влажна и рохкава. Следи се да не се повредят крехките, слабо свързани корени, които много лесно се отчесват от резника-стъблото

Потребители, участващи в дискусията

Моля, влезте за да може да коментирате