Вход

Регистрация

Японска мушмула

(17 гласа, оценка 3.82 от 5)

Японска мушмулаЯпонската мушмула е своеобразен субтропичен овощен вид. Неговата родина е Югоизточна Азия, вкл. източният дял на Хималаите, Индия и др. Отдавна е пренесен и разпространен по цялата Средиземноморска зона, с многобройни ниши в прилежащите райони с по-хладен климат. В Америка е внесен по-късно. В Русия е внесен през 19-ти век, главно на юг от Кавказ и в Крим и бързо заема производствени размери. У нас се появява през 50-те години на миналия век, чрез внесени плодове (семена).

Японската мушмула привлича вниманието с екзотичния си хабитус: вечнозелени големи листа, необичаен срок на цъфтеж и узряване на плодовете, букет от цветове, вкусни, ароматични плодове - по време на узряване плодовете изпреварват всички познати овощни видове (за нашия географски пояс).

Японската мушмула (Субтропическа мушмула, Локва) - Eriobotrya japonica принадлежи към сем. Rosaceae, и е вечнозелено растение (дърво до 6-8 м високо, или като малко дърво или храст с височина до 3 м). Постоянно се развиват пришийкови и стъблени издънки и лакомци. При силна резитба на скелетни и полускелетни клони, на останалите чепове също се развиват голям брой, по-често в розетка, силни лакомци. Листата са с дължина до 40 см и ширина до 13 см, вълнообразно (между страничната нерватура) "набръчкани", гъсто овласени, светлозелени отдолу, финоовласени и тъмнозелени до гланцови отгоре, твърде атрактивни. В силно умален мащаб напълно наподобяват лист на мушмула. Всъщност, това е причината за неточното наименование "мушмула" - без никакви други помологични и биологични сходства, с изключение на това, че са от едно семейство (Розоцветни).

Цветовете са двуполови, многобройни (до 30), събрани в изправени гроздовидни съцветия ("копират" дивия кестен) по върховете на едногодишните клончета, с бели венчелистчета, с многобройни (30-60) тичинки и обилен нектар - посещават се масово от пчелите. Самоплодно растение, но чуждото опрашване повишава плододобива и качеството на плодовете.

Цъфтежът, за разлика от всички наши традиционни овощни видове, започва в края на септември и протича, при нашите условия, до първите мразове през ноември-декември. Плодовете презимуват като силно оводнени, зелени завръзи и лесно замръзват. Това е основната пречка за отглеждане на японската мушмула на открито.

Плодовете започват да узряват към края на март и завършват към края на юни. По форма и оцветяване те приличат на жълтооранжева слива, поради което едно от наименованията на този овощен вид е "Малтийска слива". Плодовата кожица е фино овласена. Плодовото месо е сочно, жълтеникаво до бледооранжево, възкисело-сладко, с много лек привкус на тръпчивост, ароматично. Семената (1-4) са едри - заемат почти половината от обема на плода, закръглени, с тъмнокафява, блестяща обвивка.

Японската мушмула е топлолюбиво растение. В зависимост от условията на отглеждане на японската мушмула (торене, напояване, осветление) може да измръзне при -8, -10°С, но може да издържи и при -15,-18°С.

Известни са голям брой сортове Японска мушмула: с бледожълтеникаво ("Премиер", "Шампанска") до оранжево плодово месо ("Ранна сладка", "Гигантска крушовидна", "Танака" и др.), различни по форма и едрина. Най-едроплодните сортове се отглеждат в Китай: "Освобождение" - до 150 г, "Голяма Халебана” - до 79 г и др. У нас се отглеждат само семенни растения.

Производството на посадъчен материал става чрез присаждане, вкореняване и по семенен път. За посев се избират само едри, добре оформени семена. За засяване се приготвя рохкава, песъчлива, богата на органически тор, почва. Поддържа се умерена влажност. Семената прорастват за 1-1,5 месеца - най-благоприятна е температура 18-24°С. Внимателно се следи за появяване на "сечене" и при първите признаци заразеното място се третира с фунгицид, както при другите разсади. Семеначетата се разсаждат във фаза 2-4 същински листчета.

За присаждане на Японската мушмула се използват подложки от собствени семена, от глог, дюля, круша, обикновена мушмула и др. За най-подходяща подложка се смята дюлята, а глогът като подложка обуславя по-слаб растеж и известно подобряване на зимоустойчивостта. Резници за вкореняване се събират през есента от зрели клончета от текущия растеж и се нарязват на 12-15 см дължина, без или със силно съкратени листа и се зареждат в перлит, активиран зеолит и др. или в обикновена смес от пясък, почва и дървени въглища. Може да се вкореняват и положници.

Японската мушмула е благоприятен обект за разнообразяване на домашната стайна градинка - отгледана в подходящ съд: не е капризна, но все пак трябва внимателно да се следи за влажността на почвата, тъй като мощната листна маса изчерпва бързо водния запас. Преовлажняването също води до загниване на корените. С резитбата на Японската мушмула се цели главно да не се позволява на отделни леторасти (лакомци) да конкурират останалите и да се отстраняват онези клончета и леторасти, които сгъстяват коронката. И още нещо, силният растеж и по-високата консумация на хранителни вещества изискват да се внасят редовно торове и всяка пролет дръвчето да се презасажда, при което, по подобие на презасаждането при лимона, да се отстранява част от корените и почвата, но в никакъв случай да не се изрязва кореновата система по цялата повърхност на коренопочвения "блок".

Японска мушмула

Потребители, участващи в дискусията

  • ot kide mojem da namerim fidanki

  • Най-накрая да намеря информация за това дръвче. Отпреди 3 години ми донесоха издънка от Италия. Ял съм плодовете и са страшно вкусни. Затова давах мило и драго да си го пренеса и разсадя у нас.

    Засадих го на открито със съмнение, че зимата няма да издържи на нашия климат. Пазех си го като очите, да не измръзне, но вече стана прекалено високо и този път не го завих. Мога да твърдя, че оцеля при -18 гр. , но от последния мокър сняг му се счупи едното клонче. Знаех само, че италианците си го наричат мушмула, но нямах представа за каквото и да бе било по отглеждането му. Все още е младо дръвче и не са поникнали издънки, ще се пробвам да вкореня някое от клончетата.

    Ако някой може да си намери такава мушмула няма да съжалява за плодовете.

  • pratete i na men edna izdinka iaz da probvam

  • Писах ви съобщение.

  • Струва ми се доста интересно растение,ако имате възможност, кажете от къде може да се вземе фиданка или поне калемче- ще го присадим на дюлева подложка.

  • Ами нямам, вече калемчета. Тази година ако пусне клонки от моята фиданка, ще пратя към есента. Между другото последният мартенски мокър сняг, измръзи повечето листа. Много странно, че на по-големите студове издържа, но на последния, не. Сега дръвчето започна да пуска нови листа и се надявам да има и нови клонки.

  • Здравейте, може ли някой да каже дали това растение прихванато от семка ще даде плод, или трябва задължително да се ашладиса?
    Аз си донесох семки от Турция, където имах удоволствието да го вкуся. Засадих ги и поникнаха 2 растения. В момента са високи около 70 см. с големи мъхести и много сочни листа. Интересува ме дали някой има повече опит в отглеждането на това растение и дали да очаквам плод, а и кога евентуално.

  • Аз си купих такава преди няколко години от сем.Серафимови в с.Велика.Държах я на балкона в къщи в саксия.От две години съм я посадила на вилата .Първата година беше голям студ и измръзна и реших,че загина,но на пролет пак тръгна.Миналата зима не беше толкова студена и нищо и няма,но нямам никакви цветове и плодове.

  • За съжаление плод ме съмнява да има поне в първите 5 години. Моята мушмула вече 5тата ще подкара и е висока почти 2 метра, но нищо не дава. Какво да ви кажа в Италия всеки си я гледа, както ние дренките например. Дърветата си стоят в някой ъгъл и нищо не правят по тях. Обаче климатът им е подходящ и плодовете не мръзнат. В нашата страна е непозната и затова се съмнявам някой да даде компетентно мнение.

Моля, влезте за да може да коментирате