Технология за отглеждане на грах

(44 гласа, оценка 4.02 от 5)

Място на граха в сеитбообръщението

ГрахВ полското сеитбообръщение грахът сe редува със зимните житни култури. След прибирането им до сеитбата на граха има достатъчно време за подготовката на почвата. Може да се отглежда грах и след други култури. Основното изискване на граха към почвата е да не бъде заплевелена. Опасни плевели за граха са дивият мак и паламидата, които се развиват бързо и го потискат.

Грахът е отличен предшественик за всички култури, тъй като се, прибира рано и оставя почвата обогатена с азот. Особено подходящ е за уплътнени сеитбообръщения при поливни условия за производство на фураж. Може да се засява в смес с овес и слънчоглед като втора култура. Напоследък заема все по-големи площи като предкултура в смес със зимни житни култури.

Грахът се напада от много неприятели, поради което трябва да се засява на едно и също поле през 5-6 години. По корените му се развива граховата нематода, която унищожава грудките и влошава усвояването на въздушния азот. Това явление е известно като "уморяване" на почвата.

Обработка на почвата преди засаждане на грах

Когато се отглежда грах  като пролетна култура, основната обработка на почвата не се отличава от тази за фасула и соята. Предсеитбената се свежда само до еднократно култивиране с брануване или само брануване, тъй като сеитбата се извършва веднага щом се стопи снегът и е възможно влизането в нивата. Ако от есента са останали неунищожени плевели или почвата е силно уплътнена, пролетното култивиране е задължително. При чиста от плевели почва може да се мине еднократно с брана или да се сее без обработка със сеялка за директна сеитба.

За зимуващите сортове грах обработката зависи от предшественика. Ако грахът се засява след зимна пшеница, подготовката на почвата започва с лятна оран на дълбочина 20-22 см. и едно или две култивирания до сеитбата му. След други предшественици обработките са както за зимните житни култури, с които той се сее едновременно.

Торене на граха

За формиране на 100 кг. зърно и съответното количество вегетативна маса грахът използува 5,5 кг. N, 1,0-1,6 кг. Р, 2,5 кг. К и 1,8 кг. Са. На плодородни почви грахът не се нуждае от торене, тъй като потребността от азот се задоволява с въздушния азот, усвоен от грудковнте бактерии, а останалите макроелементи се съдържат в почвата в достатъчно количество. Торенето с микроторове и извън кореновото подхранване също имат голям ефект и трябва да се прилагат както при соята и фасула.

Сеитба на грахът

Изборът на сорт грах се съобразява с особеностите на района. Зимуващите сортове грах трябва да се засяват там, където минималните температури не падат под прага на устойчивостта им. За пролетните сортове грах трябва да се знаят устойчивостта им на засушаване и продължителността на вегетацията.

Качествата на семената трябва да отговарят на изискванията - за I класа 98% чистота и 95% кълняемост и за II класа 96% чистота и 90% кълняемост. При осигурени достатъчно семена трябва да се засяват само семена от I класа, понеже полската им кълняемост е ниска. Не трябва да се използват за сеитба партиди, заразени, макар и частично, с грахов зърнояд. Семената задължително се фумигират, а ако има повредени семена, те се отделят, като се потапят в разтвор на готварска сол или амониева селитра 3-4 кг. на 10 литра вода.

Третирането на граховите семена с препарати, съдържащи грудкови бактерии, се прилага при сеитба върху нови площи. Използването на високопродуктивни щамове бактерии влияе върху азотфиксиращата способност на грудките, повишава добива и увеличава съдържанието на белтъчини в семената.

Времето на сеитба на грах се определя в зависимост от сорта и района. Зимните сортове грах се засяват заедно е пшеницата - в Северна България в началото, а в Южна България в средата на октомври. Ранните посеви по-силно страдат от ниските температури. Пролетните сортове се засяват при първа възможност след стопяването на снега.

Грахът се засява гъсто от 100-140 кълняеми семена на 1 кв.м.. По-гъсто се засяват сортовете с ниско стъбло и малко разклонения. Ако в агротехниката е предвидено брануване на посевите, гъстотата се увеличава с 20%. Сеитбената норма зависи от качеството и едрината на семената и е средно от 15 до 30 kg на декар.

В смески с други култури за тревен фураж сеитбената норма на граха се намалява в зависимост от планирания добив и условията на отглеждане. За получаване на зелена маса с достатъчно участие на граха сеитбената му норма не бива да се намалява повече от 50%. Ако грахът се отглежда за зърно и се засява в смес с опорни култури, участието му в смеската не може да е под 70-75% от приетата за самостоятелно отглеждане. Зимните сортове грах се отглеждат в смес с ръж, тритикале и пшеница, в пролетните - с овес. Сеитбената норма се определя от едрината на семената и участието на граха в смеската е средно 12-20 кг. на декар. По същия начин се определя и сеитбената норма на житния компонент. Дълбочината на засяване на грахът е различна. На тежки и студени почви дребносеменните сортове се засяват на 4-5 см. дълбочина, а на сухи и рохкави почви и с едри семена от до 8-9 см. На структурни черноземни, добре влагозапасени и обработени почви грахът се засява на 6-8 см. Зимуващите сортове се засяват по-дълбоко, за да не пострадат от изтегляне. Грахът има голяма пробивна сила, тъй като котиледоните остават в почвата. Когато за борба срещу плевелите е предвидено брануване, дълбочината трябва да се увеличи, а това е свързано и с качеството на предсеитбената подготовка на почвата.

Грижи през вегетацията

След сеитбата на зимния и пролетния грах няма условия за образуване на почвена кора, а когато грахът се отглежда като втора култура, посевите се дъждуват и се налага специална обработка. Поникналите плевели се унищожават с ротационна брана, като обработката може да се повтори и след поникване и вкореняване на растенията. Бранува се през горещите часове на деня при намален тургор на граховите растения.

Срещу плевелите се използуват ефикасни химични препарати. Икономически важна болест по граха е аскохитозата. Борбата срещу нея се води, чрез обеззаразяване на семената.

Грахът се напада от много неприятели, но най-опасен е граховият зърнояд. Той се размножава много бързо в райони с топъл климат и малко валежи.

Грахът е влаголюбива култура, но като първа култура рядко се напоява, а като втора се дъждува няколко пъти.

Прибиране на граха

Бобовете на граха са разпукливи и узряват неравномерно, което създава трудности при прибирането му. Във влажно и променливо време се допускат големи загуби от оронване на долните бобове, които са най-добре развити. Наблюденията върху посева трябва да се водят непрекъснато, защото в сухо и горещо време бързо "припламва". Коситбата започва, когато първите бобове са напълно узрели, а горните са оформени и съдържат около 50% вода. За да дозреят нормално семената в горните бобове (без да се спаружват), грахът трябва да се прибира разделно. Комбайнът се преустройва както при останалите бобови култури, за да не се чупят семената. Семената се просушават своевременно, почистват се и се фумигират. Грахът за фураж в самостоятелни посеви се прибира, когато се oформят първите бобове. В по-късна фаза общият добив на сухо вещество и протеин продължава да нараства, но част от листата засъхват и животните не ги приемат с охота. Прибирането на граха преди прецъфтяването също не е изгодно въпреки високото качество на фуража, понеже добивът е нисък.

Етикети:

Потребители, участващи в дискусията

  • в статията е за граха но в нея постояно се споменаваше за зърнените култури аз лично се интересувам за гпраха ане за зърнените култури можеше да бъде споменато само за зеления фасул иначе статията е добра;) браво на екипа на агросъвети!

Моля, влезте за да може да коментирате