Вход

Регистрация

Отглеждане на лавандула

(108 гласа, оценка 4.31 от 5)

ЛавандулаЛавандулата (Lavandula vera DC), се отглежда заради съцветията, от които се добива етерично масло. То се използва в парфюмерийната промишленост, сапунената, бояджийската и керамичната промишленост. Съцветията (Flores lavandulae officinalis) служат като добро инсектицидно средство против дрешния молец.

Лавандулата е и медоносно растение. От 1 декар лавандулово насаждение се добиват от 300 до 500 кг съцветия или 2 до 5 л. етерично масло.

Лавандулата е студоустойчива култура. Възрастните растения издържат до -33°С. Разлистването на растенията напролет започва при 8-10°С. У нас благоприятни за отглеждане на лавандула са условията в местата с надморска височина над 500 м.

Отглеждане на лавандула

Основа за успех при отглеждане на лавандула е правилният избор на мястото за създаване на насаждението. Мястото трябва да е защитено от ветрове, топло, огрявано от слънцето, с дълбока пропусклива почва, с наклон на терена не повече от 10°.

Неподходящи за отглеждане на лавандула са ерозираните плитки почви.

Подготовката на почвата

Подготовката на терена започва обикновено през лятото. Площта се изчиства от дървета, камъни, храсти и др. и грубо се заравнява. През октомври участъкът се наторява с 3-4 тона оборски тор или 30 кг Р2О5 и 10 кг N на декар. Риголва се на дълбочина 60 см и се заравнява отново. Изорава се на дълбочина 20-25 см и се култивира на дълбочина 14-16 см. Терените с наклон, по-голям от 6°, се терасират.

Почвите с кисела реакция се варуват преди риголването с 300-400 кг сатурачна вар на декар.

Производство на посадъчен материал

Лавандулата се размножава вегетативно чрез вкоренени резници, добити от специални маточни насаждения. Изрязаните през есента, зимата или рано напролет едногодишни разклонения на растенията в маточното насаждение се пренасят в помещения за добиване на резници. Резниците трябва да са дълги 8-10 см, дебели около 2 мм с отстранени по долната им половина листа. Необходимо е основата на резника да завършва под възел.

От 1 маточно растение се получават 100-130 резника.

Вкореняването се осъществява в открити лехи. Преди да се оформят лехите, почвата се наторява обилно с угнил оборски тор и се обработва докато се доведе до градинско състояние. Оформянето на лехите, широки 120 см и високи 15 см с лехообразувател. Между лехите се оставя разстояние 40 см. След фрезоване, лехите се дооформят ръчно.

Лехите се покриват с непрозрачно черно фолио, а краищата му се притискат с почва.

Резниците се залагат за вкореняване през фолиото, редово, при разстояние между редовете и в реда 5 см. Най-добре е това да става наесен, през зимата или рано напролет.

Грижите се изразяват главно в често дъждуване с фини разпръсквачи за поддържане на висока въздушна влажност и системно отстраняване с косачка на появяващите се съцветия. С напредване на вегетацията броят на поливките се редуцира.

Наесен при спиране на вегетацията, вкоренените резници (около 60% от заложените) се изваждат, сортират се и се съхраняват в бразди до засаждането им.

За засаждане се използва само първокласен материал с дължина на надземната част най-малко 15 см, дължина на подземната заедно с кореновата система - 8-10 см и дебелина на кореновата шийка най-малко 6 мм.

Засаждане на лавандула

При наличие на посадъчен материал и благоприятни климатични условия за предпочитане е засаждането на лавандулата да става наесен (октомври). Растенията се прихващат за 2-3 седмици, не страдат от изтегляне и измръзване през зимата. Напролет се развиват рано. Използват акумулирана влага. Ако се пропусне този най-благоприятен момент, необходимо е засаждането да стане рано напролет (февруари-март) преди да е настъпило пролетното засушаване.

С цел механизиране на процесите по отглеждането и прибирането лавандулата се засажда на междуредово разстояние 140 см, а в редовете - на 30-35 см.

При ръчно засаждане редовете се очертават предварително чрез маркиране.

На терени с наклон до 6° засаждането може да се механизира с помощта на разсадопосадъчна машина.

Кореновата шийка на засадените вкоренени резници трябва да бъде 5-6 см под нивото на почвата.

Торене на лавандулата

Лавандулата реагира силно на торене. През вегетацията в органите на растенията от основните хранителни елементи постъпват и се натрупват в по-голямо количество азот и калий и по-малко фосфор.

Интензивността на постъпването им през началните фази (разлистване и бутонизация) е по-висока.

Азотът увеличава броя на съцветията, а фосфорът в комбинация с азота - броя на класчетата и цветовете в съцветието.

Торенето на лавандула с фосфор може да бъде запасяващо (25-30 кг Р2О5 на декар) или ежегодно по 8-10 кг. При необходимост се тори и с калии - 8-10 кг на декар.

Торовете се внасят през есента с последната междуредова обработка, като се заорават на 18-20 см дълбочина. Лавандулата се тори ежегодно с азотни торове, които се внасят преди първата пролетна междуредова обработка.

През първите 2-3 години се тори с 5-6 кг N на декар, а впоследствие при достигане на максималните продуктивни възможности на растенията - с 10-12 кг на декар.

Грижи през вегетацията

Грижи през вегетацията за отглеждане на лавандула се състоят главно в попълване на празните места наесен или рано напролет със стандартен посадъчен материал, резитба, обработка на почвата, подхранване, подмладяване и борба с болестите и неприятелите.

Резитба на лавандула се извършва само през първата година след засаждането с цел отстраняване генеративните органи, за да се увеличи нарастването на растенията и степента на тяхната разклоненост. Резитба на лавандулата се извършва от юни до август механизирано с косачки, жътварки и други машини, нагласени да работят на съответната височина.

Обработката на почвата се извършва чрез култивиране с чизел-култиватор до 15 см дълбочина, със защитна зона в зависимост от възрастта на насаждението от 12 до 25 см.

Схемата, по която се извършва обработката на почвата, е следната:

При младите лавандулови насаждения през целия вегетационен период - 5 между-редови плюс 3 обработки в реда (2 до цъфтежа и 1 до края на септември).

При възрастните насаждения - 4 междуредови (2 до цъфтежа и 2 след него), а вътрередовите - две (по една преди и след цъфтежа). Подмладяването се извършва през 8-10 години с цел периодично възстановяване максималните продуктивни възможности на растенията.

През ноември-декември растенията се изрязват на височина 5-10 см над почвата с помощта на специална машина. Изрязаната маса се разпръсква в насаждението. Подмладените лавандулови насаждения се наторяват с 8-10 кг N и 10-12 кг Р2О5 на декар и се обработват дълбоко. След втората година от подмладяването от насажденията се реколтира нормален добив от лавандула.

От болестите по лавандулата по-голямо значение имат листните петна, от растителните паразити - кускутата, а от неприятелите - скакалците, ливадната пеперуда, гамозначната нощенка и галовата нематода и пеещата цикада.

Прибиране на лавандула

Най-благоприятен за прибиране на лавандулата е моментът, когато от 75 до 100% от цветчетата са цъфнали. Тъй като е кратък този момент, прибирането на по-големи площи може да започне при 50% цъфнали цветове. Най-подходящо е тихото, сухо и слънчево време от 9 до 16 часа през деня.

Прибирането се осъществява ръчно или механизирано с косачки за лавандула или комбайни. Ожънатите с дължина на дръжките до 12 см съцветия се събират в прикачени или придружаващи ремаркета, част от които са устроени така, че постъпилата в тях суровина веднага се дестилира.

Лавандуловият цвят се преработва чрез парна дестилация за етерично масло или чрез екстракция за получаване на лавандулов конкрет.

Комбайн за лавандула

  • Няма открити коментари
Моля, влезте за да може да коментирате