Технология за отглеждане на индрише

(16 гласа, оценка 3.75 от 5)

Наименования и синоними:

Български: Индрише, розалин, барбароса

Латински: Pelargonium roseum Willd

Стопанско значение на индришето

Ботанически индришето е по-близко до мушкатото, а по приложение - до обикновения здравец. За негова родина се счита Южна Африка, където и сега се намира в естествени находища. Отглежда се като декоративно растение и в много страни се култивира за етерично масло - Южна и Северна Африка, Южна Европа и Южна и Средна Азия. На сравнително големи площи се култивира в България, Алжир, Италия, Испания, Индия, Мароко, Япония, Русия, Грузия, Армения. Пренесено е в Европа към 1690 г., а през 1819 г. във Франция за пръв път получават етерично масло.

Използват се младите, облистени стръкове, носещи благоуханни листа и цветове, съдържащи от 0,1-0,3% етерично масло (Herba Pelargonii rosei). Обикновено суровината се употребява в свежо състояние - при изсушаване ароматът се губи и силно се снижава съдържанието на етерично масло от индришето .

Етеричното масло се използва широко в парфюмерийно-козметичната и консервната промишленост, както и за производство на спиртни напитки, заради приятния му аромат.

Още в далечното минало хората са познавали лечебното действие на индришето - антисептично и дезинфекциращо, противоалергично, стимулиращо сърдечно-съдовата система, тонизиращо нервната система, и широко са го използвали в народната медицина. Индришето има вещества с инсулиноподобно действие и предизвиква рязко спадане на тръбната захар, поради което с него не се препоръчва самолечение. При безсъние, нервни депресии и сърдечни смущения се препоръчва лечение чрез инхалация. Ароматът на индришето е прохладен и мек и спомага за по-бързо заспиване, затова се слага във вани за къпане. Компреси от листа се използват при трудно зарастващи рани, кожни възпаления и изгаряния. Пресни листа от растението се използват и за ароматизиране на компоти, конфитюри, желета и др. Остатъците след дестилацията също се използват, защото са ценен органичен тор.

Съдържание на биологичноактивни вещества

Дрогата съдържа 0,2-0,4% етерично масло, дъбилни и полифенолни вещества, витамин С, каротин, минерални соли, органични киселини, микроелементи.

Етеричното масло (гераниево, тераше) представлява бледозелена течност със специфичен приятен аромат. В състава на маслото влизат като основни съставки цитронелол - 49-56%, гераниол - 39-53%, а като второстепенни - линалоол, цитрал, цитронелол, евзенол, терпинеол, ментон (изискването е да не превишава 15%), изоментон, пинени, феландрен, мирцен, кариофилен и др. Съставът на етеричното масло е близък до този на розовото масло, наподобява и неговия аромат, затова често се използва за фалшифицирането му. Този подход има само отрицателен ефект и строго се преследва.

Ботаническа характеристика

Индришето е многогодишен, вечнозелен полухраст от сем. Geraniaceae. При нашите условия се отглежда индрише за получаване на етерично масло като едногодишна култура, а за декоративни цели - като многогодишна.

Кореновата система е силно разклонена, вдървесинена, брадеста, проникваща дълбоко в почвата от 15 до 60 см.

Стъблата са изправени, разклонени, на височина достигат 100-120 см. Долната част вдървесинява, а горните разклонения и високите млади части са покрити жлезисти власини - бухалковидни, с 5-7 клетки. Листата са последователно разположени, петделни, силно насечени на 5-7 основни листчета, с дълги 3-8 см дръжки, светлозелени, с жлезички и приятен аромат. Цветовете са с розова окраска, с 5 венчелистчета и 10 тичинки, без прашец - стерилни, събрани в дребни съцветия. Цветове се формират рядко и цъфтят дълго - юни-октомври. Плодообразуване липсва, но при остаряване на растенията изкуствено опрашване е възможно да се осъществи изкуствено опрашване.

Сортове индрише

Подобрителна работа с индрише у нас не е извеждана. Първите промишлени насаждения са направени през 1951 г. в опитната станция по розата в Казанлък с внесен от Крим материал. Отчетени са добиви от зелена маса 2500 кг/дка и от етерично масло към 3 кг/дка. При разширяване на площите на културата у нас е необходимо да се интродуцира посадъчен материал от Никитската ботаническа градина, където са създадени високопродуктивни сортове, приспособени за условията към умерената климатична зона. Интерес представляват хибридите от първия етап на селекцията - №7, №15 и №24, и особено от по-новата селекция - новият хибрид №Р4, райониран за стопанствата в Таджикистан. У нас се отглеждат за етерично масло две форми - главесто и миризливо индрише.

Разпространение и райони на култивиране

Благоприятни за отглеждане на индрише са районите на Тракия и долините на Места и Струма, където вегетационният период е продължителен, температурите - високи и има възможност за поливане и оросяване. Зимите са къси, топли, без екстремни ниски температури.

Индришето се отглежда в цялата страна като лечебна или украсна култура във вид на градинско или стайно саксийно растение.

Биологични особености и изисквания за отглеждане на индрише

Индришето е култура на тропическия климат и може с успех да се отглежда в райони на субтропика и умерената географска зона, където сумата на ефективната температура за вегетационния период да не е по-ниска от 3800-4000°С. Развитието й започва при затопляне на почвата - към 10°С. Студоустойчивостта на растенията е незначителна - температура от минус 3-4°С довежда до пълно загиване на надземните части. Корените и пъпките по кореновата шийка остават живи при съхранение през зимата за посадъчен материал.

В Южна Африка и най-вече в Танзания расте в диво състояние в сухи и каменисти райони. Това показва, че видът спада към сухоустойчивите растения.

При отглеждане за нормални добиви от надземна маса е необходимо поливане и поддържане на влажността на почвата на 85-90% от ППВ. Растенията обаче не обичат излишната влага и при заблатяване загиват.

Индришето е светлолюбива култура, затова се отглежда на участъци, разположени по южни и югозападни склонове. Сухите ветрове оказват вредно влияние и потискат растежа и развитието на растенията, понеже нарушават водния им баланс.

Към почвата индришето проявява средни изисквания и има добра пластичност. Вирее на черноземни, кафяви канелени и сиви горски почви, както и на алувиално ливадни. Изискванията на културата са: дълбок орен хоризонт, лек механичен състав, добър водно-въздушен режим; добра запасеност с хранителни елементи, осигуряващи високо плодородие; към подпочвените води -не по-плитко от 1-2 м от почвената повърхност, с рН на почвения разтвор 6-7,5.

От особеностите на културата ще споменем само две - мъжките и женските генеративни органи се залагат и разбиват неедновременно, няма семенна продукция, което се дължи на стерилността на прашеца и на факта, че у нас индришето се размножава само вегетативно като едногодишна култура.

Маточни насаждения и осигуряване на посадъчен материал

Маточните насаждения се залагат с висококачествен материал - сортове, форми и клонове, на 15-20% от планираните площи, в началото на април, на разстояния 90x90 см. Подготовката на почвата, торенето и грижите през вегетацията не се различават от тези при производствените насаждения. Към средата на август обаче се пристъпва към формиране на майчиния храст - пререждане в храста, изрязване на тънките и засенчените, слабите и недозрелите стъбла. Остават добре разбитите от 1 -ви и 2-ри разряд, на които се премахват връхните пъпки. Това дава възможност за по-голямо развитие на разклоненията от долните разреди. Размножителният коефициент се движи в границите 1:5-1:7. Всяка година се прави апробация за отделяне на пъпковите мутации, които са често явление и обикновено са с етерично масло, богато на ментон, което е нежелателно. При апробацията се отделят всички болни, с морфологически отклонения и с мирис на ментон индивиди или леторасли.

Резниците се нарязват и вкореняват от края на септември до края на октомври. Стандартният резник трябва да е дълъг 12-15 см, дебел 7-15 мм, с 4-5 междувъзлия. Премахват се листата - оставят се само младите на върха на резника. Вкореняват се в парници или оранжерии в градинска почва. Преди това, покрити с 1-2 см чист пясък, резниците се третират с талк и хетероауксин (1 кг: 1 г). После се нареждат на дълбочина 4-5 см на разстояние 5x5 см.

Вкоренилището се поддържа при температура 20-25°С и относителна блажност на въздуха 85-90%. Вкореняваните в продължение на 30-35 дни резници се оставят да презимуват при 4-5°С. Правят се 1-2 резитби за оформяне на резниците и 10-15 дни преди засаждането им на постоянно място се закаляват.

Изискванията към резниците за засаждане са: дължина 15-20 см, добре развита коренова система и 2-3 странични клонки от 1-ви разряд. При изваждане вкоренените резници се подготвят, Като 1/3 от листната петура се изрязва, а кореновата система се подрязва до 6-7 см, потапят се 6 разтвор на торно-глинеста смес и се засаждат.

Създаване на насаждения

Като едногодишна култура индришето се отглежда в специализирани сеитбообръщения, но на едно място остава не повече от две години. Добри предшественици са зърнено-бобовите, окопните полски и зеленчукови култури.

Есенната дълбока оран се прави на 30-35 см дълбочина. Преди засаждането през пролетта се чизелува, бранува и при нужда се прокарват вади за отводняване.

За основно торене се използва оборски тор - 3-5 т/дка и суперфосфат - 60 кг/дка. Преди засаждането се внася по 20 кг/дка амониева селитра.

Засаждането се извършва през април. Закъсняването се отразява крайно неблагоприятно върху вкореняването и нарастването. Резниците се засаждат ръчно или с разсадосадачна машина на разстояния 70x70 см. Ръчното е на гнезда с размер 15x15x15 см. Засаждат се на 3-4 см по-дълбоко от повърхността на почвата и се извършват 1-2 поливки задължително. Най-добре е разсаждането да се извършва рано сутрин или привечер, а при облачно време може и през деня.

Грижи за насажденията

Отначало растенията растат бавно, площите се заплевеляват, което налага повече обработки - 6-8 междуредови (механизирано) и 4-5 ръчни. Редовно се правят поливки. Първите три - много често, на 6-7 дни, а после - през 15-20 дни. Поливките се прекратяват 15 дни преди жътвата.

Срещу нападението от болести и неприятели се води борба с познатите средства. От болестите по-сериозна вреда нанасят сивата плесен и черното краче.

Прибиране на суровината и добиви

Жътвата на надземната маса се извършва, когато стъблата и листата са в съотношение 1:1. Обикновено се прави една жътва през август - септември. Жъне се ръчно - сутрин до 12 часа и вечер след 16-17 часа. Ожънатата маса незабавно се отправя за дестилиране. Добивът от надземна свежа маса обикновено се посочва, че е 1500-2000 кг/дка. Добивът на етерично масло от индрише при съдържание 0,11-0,15% е 0,8-1,2 кг. У нас са получавани до 3,5 кг/дка етерично масло, а в Таджикистан - 3,5-4 кг/дка.

Проф. д.б.н. Йордан ЯНКУЛОВ

Основни ароматни растения. 19 съвременни технологии за култивиране, София 2000

  • Няма открити коментари
Моля, влезте за да може да коментирате