Засаждане на лозите

(29 гласа, оценка 4.52 от 5)

Засаждане на лозиЗасаждането на лозите се извършва през есента или през пролетта. Времето за есенното засаждане е ограничено поради късното изваждане на лозите от вкоренилището (обикновено в средата на ноември), след което настъпват неблагоприятни условия - валежи и ниски температури. На наклонени и отцедливи терени с леки почви засаждането на лозите през есента и през по-топлите зимни дни дава добри резултати, понеже по-пълно се използват запасите от почвената влага за началния растеж. На тежки и влажни почви обаче засадените през есента лози могат да се повредят от чернилка.

Пролетното засаждане на лозите дава най-добри резултати, ако се извърши рано - през март. След този срок процентът на прихващането и растежът на лозите намаляват. Ранното пролетно засаждане на лозите се извършва най-напред на южните склонове и на площите, където почвата е по-лека, по-топла и по-бързо изсъхва.

Използват се първокласни присадени вкоренени лози. Те могат да бъдат едногодишни или двегодишни, получени от повторно вкореняване.

След изваждането от хранилището или още след получаването лозовият посадъчен материал се преглежда внимателно. Обръща се сериозно внимание на здравословното състояние на лозите. Не се допуска засаждане на лози повредени от чернилка, гъбни болести (антракноза и др.) и градушка. Ликовата тъкан и дървесината, корените и пъпките трябва да са напълно здрави и свежи. При подготовката на лозичките за засаждане се почистват всички корени, развити по горните възли.

Стъпалните корени се съкращават до 6-8 см, когато засаждането на лозите се извършва в предварително изкопани ямки, и до 2-3 см, ако дупките се правят с хидробур.

Най-силният и правилно разположен летораст се подрязва, като се оставя чеп с две видими очи, а останалите леторасти се отстраняват. Когато лозичките имат два добре развити летораста, могат да се оставят два чепа с по две очи. Неприсадените вкоренени лози се подрязват по същия начин. Така подготвените лози се поставят в съд с вода.

В практиката се прилагат няколко начина на засаждане на лозички: със садило, в ямки, с хидробури и с посадъчни машини. Садилото се е използвало в миналото главно при директно засаждане на лозите от резници. При втория начин на засаждане ямките се изкопават ръчно с права лопата или механизирано с ямкокопател. Дълбочината им зависи от дължината на подложката. На леки песъчливи, по-сухи и по-топли почви лозите се засаждат по-дълбоко, а на по-тежки, влажни и по-студени почви – по-плитко. Ямките се изкопават със страни 25/25 см и с дълбочина 35-40 см. Когато ямките се копаят ръчно, едната им страна (тази откъм бележката - колчето) трябва да бъде отвесна, за да се запази очертаната права линия на реда. Почвата се изхвърля на обратната страна. На дъното на ямката се поставя рохкава почва. Ако преди риголването не е торено, почвата се размесва с 1-2 кг оборски тор и 60 г суперфосфат. Когато площта не е риголвана предварително, заедно с изкопаване на ямките се прави локално риголване. За целта ямките се изкопават със значително по-големи размери - 50/50/60 см. Горният пласт от почвата (до 30 см) се отхвърля на една страна, а долният на друга. При засаждането се разменят местата на двата почвени пласта. По този начин се създават по-добри условия за първоначален растеж на корените на лозите.

При засаждането лозичките се поставят малко косо, така че стъпалото на подложката с корените да бъде към центъра на ямката, а мястото на спойката да попадне точно до бележката (колчето) и да бъде наравно с повърхността на почвата. След това ямката се запълва до половината с почва, която се притъпква много добре с крак и се полива с 2-3 л вода. С останалата почва ямката се напълва до горе и отново се притъпква. От северната страна до засадената лозичка се поставя колче (бележка), след което лозичката се загрибва с рохкава почва 3-4 см над чепчето. Покриването се извършва, за да се предпази надземната част на лозичките от изсъхване и да се забави за известно време развитието на пъпките. С разрохкването на купчинките се улеснява покарването на леторастите. Възстановяването им отново след проливни дъждове е свързано с влагане на много ръчен труд. За предпазване на лозичката може да се парафинира на онази част, която е изложена на подсъхване - мястото на присаждането и оставения чеп.

Засаждането на лозичките е трудоемка работа. С използването на хидробура (водната сонда) се постигна частично механизиране на засаждането, облекчаване и намаляване на ръчния труд. Ямките се пробиват посредством силна водна струя. При добре подготвена почва пробиването става лесно и бързо. Агрегатът се състои от трактор и цистерна. От нея излизат четири маркуча, снабдени с по един хидробур.

Известен недостатък при засаждане на лози с хидробур е значителното (до 2-3 см) скъсяване на корените. В замяна на това обаче голямата влага, която се осигурява във всяка ямка и създаденият първоначален контакт на корените с почвата допринасят за увеличаване процента на прихващането и растежа на лозите след засаждането.

Лозичките може да се засадят и с посадъчни машини. Лозичките се поставят в ямките от работник, който седи на машината. Машините извършват и притъпкване на лозичките. Производителността им достига 35-40 декара на ден.

Потребители, участващи в дискусията

  • dobar den na vsi4ki zamedelci az sam ot kystendil nie pove4e sme izvesni s 4ere6ite ni tai 4e grozde riadko tai 4e imax zapitvane iskam da posadia 20 dekara desertno bialo grozde za presna konsomacia edroto taka 4e ako moje niakoi da mi obiasni po nakratko ot kade da vzema lozni4ki i kak da napravia gradinata kak da se zasadi ako moje ne6to po podrobno kam koi spicialist da se obarna za vsi4ko pro4etox niakolko statii tuk no ni6to ne razbiram xi4 mie nepoznato 6te sam vi mnogo blagodaren ako mi dadete savet blagodaria vi i uspex na vsi4ki zemedelci

  • І – ПОДГОТОВКА НА ТЕРЕНА ЗА ЗАСАЖДАНЕ НА НОВИЯ ЛОЗОВ МАСИВ

    1. Почистване на терена от камъни, риголване и всички обработки по подготовката на терена трябва да се извършат през лятото или най-късно през зимата преди засаждане, за да може почвата от замръзването и валежите през зимата да се слегне с цел да се избегнат така наречените “джобове с въздух”.
    2. За финалната подготовка в края на февруари или началото на март е нужно едно фрезоване няколко дни преди засаждането.

    ІІ – ЛОЗОВИЯТ МАСИВ

    1. Доставените за засаждане лозички следва да се съхраняват в хладно и тъмно помещение. Денят преди засаждането трябва да се накиснат в съд с вода лозичките, които ще се засаждат следващия ден. Трябва да престоят във водата поне 12ч. Оптималното е 24ч.
    2. Преди засаждането следва да се подрежат корените на дължина при ръчно засаждане 5см, а при машинно-2-3см.
    3. Засаждането на лозичките може да се извърши чрез хидробур или свредел за предварително изкопаване на ямките.
    При използване на хидробур ямките се изкопават чрез силна струя вода и едновременно с това се полива мястото около лозичката. След поставяне на лозичката е нужно да се затъпче добре ямката за да не останат "въздушни джобове".
    При изкопаване на ямки със свредел се получава утъпкване на стените на ямката и по-затруднено пробиване на корените през тях. Отново следва да се уплътни почвата около корените. В този случай задължително се извършва поливане с вода на лозичката.
    След поставяне на лозичката в ямката и затрупване до 1/2 от нея с пръс трябва лозичка леко да се издърпа нагоре и след това отново да се притъпче ямката. По този начин се ориентират в правилна посока корените.
    При засаждането калема на всяка лозичка трябва да бъде разположен на линия на реда и не трябва да сочи към междуредието.
    4. Веднага след засаждането е нужно да се извърши поливане с 3 - 4 литра на всяко коренче, за да се слегне почвата около корените.
    5. Задължително лозичките се покриват с пръст, като в горния край над лозичката трябва да има пласт с дебелина 1-2см.
    По този начин лозичката се предпазва от силното слънце през април-май докато се прихване и започне да се храни от почвата.
    От друга страна може да се извърши и пръскане срещу трева и плевели докато лозичката е покрита с пръс и няма зелен леторас над нея.
    При непокриване с пръст се получава прегаряне на леторасъла и разтапяне на парафина.
    6. Второ поливане, в зависимост от измерените валежи, е нужно да се направил 15 дни след засаждането.
    Ако се използва хидробур той трябва да се забива на поне 10см от лозичката и на дълбочина 30-35см. Водата се пуска да тече леко, с много ниско налягане за да не остави въздух до корените от силната струя.
    Ако се полива повърхностно трябва да се пази наземната част на младите лозички от намокряне поради опасност от мана. В този случай трябва да се полива сутрин рано или вечер след залез слънце.
    Прилага се същото количество вода, както при първото и така се продължава докато младото растение не порасне до 10 - 15 см.
    7. Не е препоръчително поливането с пулверизатор.
    8. В никакъв случай да не се използва съд, в който е имало хербицид или друг препарат, способен да изгори коренчетата на растението.

  • blagodaria vi za statiikata mnogo 6te mi pomogne a imam o6te edin vapros sled zasajdaneto kolko godini po4va6 da bere6 dobri kilogrami 4e ba6tami sam si govoril mi kaza 2 godini koeto mi se struva mnogo malko mislia 4e 4etox tuk niakade no neznam za koi vid desertno be6e okolo 4,5 godini i tovae uspex

  • здрасти
    за пълно и добро плододаване,след 2-рата година,но при различните сортове е различен и срока.

  • zraveite axa iasno zavisi ot sorta zna4i iasno a pomejdodrugoto edin priatel koito e zapoznat s zakonite mi razkaza 4e bilo zabraneno zasajdaneto na bialo grozde za6to bilo prenasiteno s lozia v bg tai 4e koito nasajdal po zakon gi iskoreniavali dalie viarni i kakvo triabva osven da se registriram kato zemedelski proizvoditel za da moga edin den da si prodavam produkciata mnogo sam ti blagodaren za informaciata az sam edin servitior po italia i nesam zapoznat s tozi biznes no imam jelanie i neiskam da 4aka a saita vie neveroitno bogat na informacia pozdravlenia si4ko dobro vi jelaia

  • здравейте
    аз с такъв закон не съм запозната и дори ми се струва абсурден.

  • axa iasno i az taka si pomislix absurdno e tova kato se pribera 6te vidia podrobno tezi ne6ta a pomejdordugoto vie se zanimavate s lozia kolko dekara sa vi va6ite i v koi raion sa moje pak kato si doida da doida da vidia da zvema idea kak da si napravia gradinata mi i taka

  • Уважаеми колеги и приятели от форума,
    Толкова ли е страшно да пишете на кирилица ?

  • не jentil85,
    аз съм агроном и споделям от опита си,но мой собствени лозя нямам.

  • Радвам се че имаш ентусиазма да искаш да си насадиш лозе!Аз съм от Бобовдолска община и съм си засадил 2-3декара повечето е винено но имам и десертни за проба-Не бих казал че Кюстендилски регион е добър за производство на десертно грозде но все пак някои сортове добре се развиват.А закон няма за забрана за засаждане на лозя, но за винените има европейски мораториум па май и български, освен ако имаш старо лозе и го изкорениш и засадиш ново на друго място с друг размер но за всичко трябва разрешения АЛВ .За десертното май няма ограничения та май-даже има и субсидии.Но трябва разрешение за засаждане.За съвети се обърни към районата агенция за лозата и виното, за нашия регион е в Благоевград на ул.Иван(Ванче) Михайлов номера не помня( маи че 31А) а улицата е доса дълга и е близо до ЮЗУ на изток от него.За да засадиш десертно грозде трябва много неща да знаеш предварително 1. вегетационата сума на температурата,2. състава на почвата-физичен и химичен -както и на подпочвата също и дълбочината и.Тия са двете основни неща.Добре е да има и напояване.Над 500м надморска височина десертно грозде от хубавите сортове трудно вирее моето лозе е на 560-580м н.в и малко сортове са пригодни.А над 600м просто можеш да садиш само за собствена употреба!

Заредете още
Моля, влезте за да може да коментирате