Къпината в сравнение с малината е по-топлолюбива

По своите биологични и ботанически особености и по изискванията си към условията на месторастене къпината прилича много на малината, тъй като и двата вида принадлежат към един род. Отглеждането й започва в САЩ през двадесетте години на XVIII век. Малко по-късно - към края на същото столетие, тя е внедрена като култура и в Европа. Независимо от ценните качества на плодовете и от пригодността им за преработка във висококачествени компоти, сокове и други продукти разпространението на този овощен вид в началото върви сравнително бавно. Основната причина е, че до преди 45-50 години всички известни сортове са с шипчета, което затруднява много беритбата, резитбата и обработката на почвата. През 1956 г. в САЩ са селекционирани първите в света сортове без бодли - Торнфрий и Смутстем. Това създава големи перспективи за къпиновата култура.

Къпината у нас цъфти в края на май и началото на юни, което изключва рисковете от повреди от късни пролетни застудявания и слани. Тя е и с голяма устойчивост на летни горещини и на продължителни засушавания. Но е много чувствителна на зимни студове. В сравнение с малината къпината е по-топлолюбива. За доброто си развитие изисква дълбоки глинесто-песъкливи, слабо до средно кисели почви. Неподходящи за нея са местата с близки подпочвени води (по-малко от 1 м).

Къпиновите сортове биват направено-, полуизправенорастящи (полустелещи се) и стелещи се. Сортовете от първия и някои от втория тип се размножават предимно с издънки (като малината), а от третия тип - чрез вкореняване върховете на едногодишните издънки. Представител на стелещия се тип сортове е Бойсен, чиито плодове и досега са ненадминати по едрина, по вкусови и технологични качества. Издънките му са покрити с груби шипчета. Той е много родовит.

Kъпиновите сортове без бодли са по-чувствителни на зимни студове и зреят по-късно. Ето защо трябва да се застъпват само в по-южни райони и в месторастения с по-мека зима и с продължителна и топла есен. Известно място могат да намерят и сортовете с бодли, тъй като плодовете им се отличават с много добри вкусови качества.

От къпиновите сортове без бодли у нас са разпространени Торнфрий и Смутстем. И двата сорта издържат на ниски зимни температури до минус 17-18°С, поради което трябва да се засаждат предимно в по-топли и по-южни райони и микрорайони. Тези сортове понасят сравнително добре горещините през лятото и краткотрайните засушавания. Но при продължителен недостиг на вода плодовете им силно издребняват. За препоръчване е тези сортове да се отглеждат при поливни условия.

Торнфрий има умерено- до силнорастящи растения, с полустелещи се издънки. Затова в повечето случаи се налага да се изгради опорна конструкция.

Едногодишните издънки достигат дължина до 3 м и са средно дебели. Плодните клонки са предимно по горната половина на издънките. Плодовете са средно едри до едри, заоблени до тъпо- конусовидни. В беритбена зрялост те са черни и възкисели. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка и замразяване. Зреенето им започва в края на юли и началото на август и продължава около месец в половина.

Растенията на Смутстем са по-силнорастящи, също с полустелещи се издънки, поради което трябва да се отглеждат главно с опорна конструкция. Едногодишните издънки са по-дебели и по-дълги от тези на Торнфрий - достигат 3,5 м. Плодовете са малко по-едри и са с тъпоконусовидна форма. Започват да зреят около една седмица до десетина дни по-късно и беритбеният период продължава около два месеца. По вкусови качества и пригодност за преработка почти не се различават от плодовете на Торнфрий.

И двата сорта се доста устойчиви на болестите дидимела и антракноза и са много родовити. В подходящи райони и при добри грижи от тях може да се получат до 1000-1200 кг/дка. Размножават се лесно.

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!