Торете вторите зеленчукови култури с конкретни норми и в подходящо време

зелеКато втори култури на полето се отглеждат най-често късното главесто зеле, късните домати, зеленият фасул, краставиците, репичките, ряпата и други.

Късното главесто зеле се засажда най-често след ранни бобови или житни култури. То реагира силно на минерални и органични торове. Добре е да се използва оборски тор от 4 до 6 т/дка, но при условие, че това не е направено при предшественика. Ако почвата е алувиално-ливадна или с лек механичен състав, подходящи норми са от 60 до 72 кг/дка амониев нитрат, от 50 до 60 кг/дка двоен суперфосфат и от 25 до 30 кг/дка калиев сулфат, а ако е чернозем-смолница или с тежък механичен състав - съответно от 50 до 60 кг/дка амониев нитрат, от 40 до 50 кг/дка двоен суперфосфат и от 20 до 25 кг/дка калиев сулфат. Фосфорният и калиевият тор се внасят при подготовката из почвата преди разсаждането, а азотният - на два пъти по равни количества: при първото окопаване и около един месец по-късно. С шербетуването се внася по 1,5-2 т оборски тор с поливната води. Това подобрява развитието на растенията и увеличава добива. Ефектът от шербетуването е по-голям, когато главестото зеле не е подхранвано с оборски тор.

Късните домати, отглеждани на леки, песъчливи почви, се торят с 60 до 72 кг/дка амониев нитрат, с 40 до 50 кг/дка двоен суперфосфат и с 20 до 25 кг/дка калиев сулфат, а на тежки по механичен състав почви - с 50 до 60 кг/дка амониев нитрат, с 40 до 50 кг/дка двоен суперфосфат и с 10 до 12 кг/дка калиев сулфат или калиев хлорид. Както и при главестото зеле, фосфорният и калиевият тор се внасят при подготовката на почвата преди разсаждането, а азотният - на два пъти в същите срокове.

Късните краставици се торят обикновено с 30-40 кг/дка амониев нитрат, с 20-30 кг/дка двоен суперфосфат и с 20-25 кг/дка калиев сулфат.

Зеленият фасул като втора култура се тори с 20 до 24 кг/дка амониев нитрат, с 20 до 30 кг/дка фосфорен тор и с 18 до 20 кг/дка калиев сулфат. Торовете се внасят при подготовката на почвата преди сеитбата или до фаза втори-трети лист. Ако предшественикът е подхранен с високи норми органични и минерални торове, посочените количества могат да се намалят до 30%.

Спанакът реагира силно на хранителния режим. Торенето му с органични и минерални торове влияе благоприятно върху развитието му. Но не е целесъобразно да се внася пресен оборски тор, защото той се разлага бавно и растенията не могат да използват хранителните вещества. Освен това разлагащият се тор влошава вкусовите качества на листната маса, а понякога причинява и изгаряния на растенията. Комбинираното торене с азотен, фосфорен и калиев тор увеличава добива.

Торовите норми трябва да се определят в зависимост от подхранването на предшественика. Ако е торен с високи норми фосфор и калий, при спанака те може да не се внасят. Но ако при подготовката на почвата това не е направено, спанакът се тори с 10-12 кг/дка двоен суперфосфат и с 10-12 кг/дка калиев сулфат. Освен това се внася и по 20-25 кг/дка амониева селитра. Половината от азотния тор се дава преди засяването, а останалото количество - рано напролет.

Репичките и ряпата, както и спанакът са взискателни към почвата. Развиват се добре на структурни, рохкави, влагоемни и по-леки по механичен състав почви. Чувствителни са и към хранителния режим. Те се торят органично според изискванията на предшественика. Не бива да се използва пресен оборски тор, защото се влошава качеството на кореноплодите. При подготовката на почвата преди сеитбата на тези култури се тори с 15-20 кг/дка амониева селитра, с 20-24 кг/дка двоен суперфосфат и с 10-22 кг/дка калиев сулфат. Поради късия вегетационен период репичките и ряпата не се подхранват.

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!