Торене на зелен фасул

зелен фасулГрадинският фасул не е много взискателен към вида на почвата и към хранителните вещества в нея. Само когато се отглежда като втора култура за късно полско производство, трябва да се избират по-влагоемните песъкливо-глинести, които осигуряват добър воден режим, фасулът е по-чувствителен към киселинността на почвата - рН не бива да бъде под 5,5.

По корените се развиват азотфиксиращи бактерии, които образуват грудки. Бактериите задоволяват не само собствените си нужди от азот, но и тези на растението. Освен това от корените в почвата остават значителни, количества азот, които се използват от следващите култури. Необходимо е обаче да се знае, че биологичната фиксация на молекулярен азот при фасула е най-малка в сравнение с другите бобови култури. Проучванията показват, че соята за един вегетационен период фиксира 6,5 кг азот, грахът - 8 кг, фият - 8,9 кг, лещата - 13,5 кг, детелината от 10,5 до 20 кг, люцерната - 21,7 кг, докато фасулът едва 4,4 кг азот на декар.

Фасулът е добър предшественик за повечето селскостопански култури, но се отличава с лоша биологична самопоносимост. По-добри добиви от една и съща площ се получават, когато се засява през 3-4 години.

Зеленият фасул спада към групата зеленчукови култури, средно склонни да натрупват нитрати в продукцията си. Количеството им нараства, когато се внася повече азотен тор, при неблагоприятни условия за отглеждане на растенията, при ранни пролетни сеитби, особено под полиетилен, или при късни есенни сеитби.

Потребността на растенията от азот е особено голяма в началното им развитие, когато все още не са се образували грудки по корените, а в по-късните фази постепенно намалява. Най-големи количества азот се усвояват от растението във фаза бутонизация (формирането на цветовете).

Усвояването на азота от атмосферата (чрез грудките) започва по-рано, когато растенията се торят с по-малко количество азотни торове. В по-късните фази на развитие се увеличава относителният дял на атмосферния азот, независимо от минералното торене.

За зеления фасул фосфорът е необходим предимно по време на бутонизацията и при образуването на зърната. Потребностите от калий значително нарастват през периода на формирането на зърната, а при узряването намаляват.

В зависимост от запасеността на почвата с леснодостъпни за растенията хранителни вещества зеленият фасул (първа и втора култура) се тори най-често с 25-30 г/кв.м. амониева селитра, 25-30 г/кв.м. двоен суперфосфат и 20-25 г/кв.м. калиев сулфат или калиев хлорид. Фосфорният и калиевият тор се внасят през есента или рано напролет или при подготовката на почвата за фасула като втора култура. С азотен тор се тори най-често еднократно - преди сеитбата съвместно с фосфора и калия или след поникването на семената във фаза 1-и - 2-и лист. Ако основното торене на зеления фасул се направи с азот, фосфор и калий, на растенията се осигурява азот в ранните фази от тяхното развитие, когато не са образували грудки. Тогава те нарастват бързо и по-добре усвояват азота, в резултат на което остатъчните количества от нитрати в продукцията ще бъдат най-малко.

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!