Варуване - торене с калциеви торове

Торенето с калциеви торове регулира неблагоприятната реакция на почвата, увеличава ефективността на киселите форми на минералните торове, усилва микробиологичната дейност, при което се подобрява усвояването на хранителните вещества от културите.

Като калциеви торове за варуване на почвата се използват отпадъци от промишлеността, варовици, доломити и мергели.

Сатурачната вар съдържа около 40% СаО и малко азот, фосфор и калий. Получава се като отпадък от захарните заводи.

Пепелината от варниците съдържа 30-60% СаО и МgO.

Пепелта от топлоелектрическите централи с лигнитни въглища. Съдържа 20-50% СаО.

Доломитовият прах от металургичните заводи и доломитово брашно. Съдържат различен процент СаСO3 и МgСO3.

Меките варовици, доломитите и мергелите съдържат съответно 42-50% СаО, 39-54% СаО и MgO и 25-75% СаСО3. Срещат се в природата. Смлени може да се използуват за варуване.

Торовете за варуване трябва да съдържат голям процент неутрализиращо вещество, за да се избегне транспортирането на излишна баластра; да са смлени фино и да са достатъчно сухи, за да могат да се разпределят равномерно в орницата за по-пълно взаимодействие с почвата и блокиране на вредните количества алуминий, манган, желязо и водород; да не образуват много прах при разхвърлянето и да не съдържат вредни за културите примеси.

Преди извозването торовете за варуване задължително се анализират по отношение на съдържанието на СаО, гранулометричен състав и съдържание на вредни примеси.

Технологията на варуване изисква предназначените за варуване почви преди провеждането на мероприятието задължително да се анализират. Нормата за варуване се определя въз основа на обменната киселинност, съдържанието на алуминиеви и водородни йони в почвения разтвор, наситеността на сорбционния комплекс с Са и Mg и съдържанието на СаО в калциевия тор.

Обикновено се внася от 200-300 до 700-800 кг на декар сатурачна вар.

Калциевите торове се разхвърлят и се заорават с дълбоката оран. Не се препоръчва едновременно да се внасят със суперфосфат и калиеви торове. По-добре е калиевите да се внесат с есенното култивиране или брануване на варуваните с дълбоката оран почви.

Варуването на ливадите и пасищата се извършва също през есента, като след разхвърлянето на тора се минава с брана за смесването му с почвата.

Чрез варуването се отстранява обменната почвена киселинност.

Калциевите йони влизат в обменна реакция с поглъщателния комплекс на почвата, от който изместват обменния алуминий, манган, желязо и водород. В почвения разтвор се образува слаба въглена киселина или неразтворими соли на калция с подвижните йони на алуминия, мангана и желязото.

Намалената почвена киселинност се отразява благоприятно върху микробиологичните процеси. Активизира се дейността на нитрифицращите бактерии и се засилва минерализацията на органичното вещество. Създават се по-добри условия за развитието на грудковите бактерии, които свързват атмосферния азот. Улеснява се борбата с плевелите, които се развиват на кисели почви (хвощ, киселец). Подобряват се физичните свойства на почвата. Калцият спомага за образуването на деятелен хумус, който придава здравина на почвените агрегати.

При някои растения варуването оказва пряко действие като хранителен елемент.

Когато почвите са бедни на молибден, цинк, бор и манган, необходимо е заедно с варуването да се внасят и тези микроелементи.

Коментирай

1 Коментара

христо христов

Грешка ли е един път месечно да се напръскват туите с листен калциев тор?