Люцерна – особености в агротехника

Изборът на площ за отглеждане на люцерна трябва да се съобразява със следните изисквания:

  • Площта да е чиста от плевели. Не се допуска засяването на люцерна на площи с многогодишни коренищни плевели, като троскот, балур, пирей и др.
  • Предшестваната култура да създава възможност за добра подготовка на почвата.
  • Почвата да бъде с високо плодородие, добре запасена с достъпни форми фосфор и калий и да съдържа необходимия минимум азот.

люцерна На тези изисквания като предшественици най-добре отговарят окопните култури, особено когато са торени с оборски тор. Такива култури са зеленчуковите, царевицата, захарното и кръмното цвекло, картофите и др. Като предшественици за люцерната може да се използват и житните култури със слята повърхност - пшеница, ечемик, тритикале и др.

След разораване на люцерновите посеви икономически най-изгодно е отглеждането на окопни култури, които оползотворяват най-добре високото плодородие на почвата след люцерната. Особено подходящи са царевицата за зърно или силаж, памукът, картофите и др.

Повторно отглеждане на люцерна на една и съща площ се допуска след 3-5 години, а когато е нападната от кускута - след 6-8 години.

Люцерната има дребни семена, затова почвата трябва да се обработи много добре. Тя трябва да е чиста от плевели, добре разрохкана, изравнена и запасена с достатъчно вода. Обработката се извършва по различен начин според предшественика и срока на сеитба. При пролетна сеитба задължително се извършва лятна или есенна дълбока оран на 23-25 см. Най-добре е да се изоре непосредствено след прибиране на предшественика. Ако това е невъзможно, площта се подмята с дискова брана или се преорава плитко с плуг без отметателна дъска. Така се унищожават плевелите и се създават условия за запазване на влагата в почвата. Подметнатите площи се изорават дълбоко след 20-30 дни.

Когато люцерната се засява след ранни или средно ранни предшественици, дълбоката оран трябва да се извърши не по-късно от средата на август. През есента (септември, октомври), когато обикновено падат валежи, се създават условия за поникване на плевели, които се унищожават чрез подходяща повърхностна обработка на почвата (дискуване, фрезуване) или плитко преораване. По този начин почвата се подравнява, което е условие за засяване на люцерната напролет само с една повърхностна обработка - брануване или култивиране с брануване.

Когато люцерната се засява след късен предшественик - памук, цвекло, късна царевица и др., извършва се само есенна дълбока оран без допълнителни повърхностни обработки. През пролетта на следващата година се извършват една или две предсеитбени повърхностни обработки. Най-често първата се състои само в брануване. С него се цели да се изравни и да се намали повърхността на почвата, което ограничава възможността за изпаряване на натрупаната влага от зимните валежи. Чрез брануване почвата се аерира и се затопля, което благоприятства покълнването на плевелните семена. Бранува се след просъхване на гребените на браздите от дълбоката оран. Използват се тежки стабилни брани и се бранува косо или напречно на посоката на оранта. След брануването (15-20 дни), непосредствено преди сеитбата се култивира с брануване на възможно най-малка дълбочина - около 6 см.

Изораните и повърхностно обработените през лятото площи до настъпване на зимата обикновено се култивират предсеитбено, комбинирано с брануване. В случаите, когато люцерната се засява със сеялка, задължително се валира предсеитбено с членест валяк. Чрез него се цели да се уплътни и се заравни повърхностният почвен слой, което има голямо значение за лесното и качествено окосяване на люцерната, особено при механизираното му извършване. Освен това, поради уплътнената повърхност на почвата, семената попадат в твърдо легло, на желана и относително еднаква дълбочина, което е важно условие за дружното им поникване.

Когато сеитбата се извършва ръчно, след последното култивиране с брануване или само брануване не се валира. Семената се разхвърлят ръчно върху плитко набраздената (от брануването) почвена повърхност, бранува се втори път напречно на предшестващото (за добро заравяне на семената) и след това площта се валира с членест валяк.

При случаите на лятно-есенно засяване на люцерната обработката на почвата се състои в предсеитбена оран на 15-18 см, при условие че не се образуват буци. Тогава почвата е добре овлажнена и позволява качествена обработка.

Оранта трябва да е равна, без много гребени и разори. След оранта се фрезува един път или повече. Както при лятна, така и при ранна есенна сеитба повърхността на почвата трябва да се доведе до градинско състояние.

За да презимуват добре младите растения, сеитбата трябва да се извърши при осигурено плътно легло за семената. Затова предсеитбеното и следсеитбеното валиране при машинна сеитба е задължително мероприятие.

Опитът на някои фермери показва, че люцерната може да се засява директно без описаните обработки на почвата. За използването на технологиите на минималната обработка и директно засяване са необходими подходящи сеялки.

За образуване на 1000 кг сено люцерната извлича от почвата 26 кг азот, 20-25 кг калций, 15-18 кг калий и 6-7 кг фосфор. Фактическата нужда от хранителни вещества е с 20-25% по-голяма, защото част от тях се натрупват в кореновата система. Независимо че люцерната си набавя потребния й азот от грудковите бактерии, тя се нуждае от азотно торене. Младите посеви трябва да се торят с 5-8 кг азот на декар. Целта в случая е да се стимулира първоначалното развитие на растенията до момента на развитие на грудковите бактерии.

Старите люцернови посеви също се нуждаят от азотно подхранване. Торовете се внасят напролет в норма 3-5 кг азот на декар. Целта е растенията да се осигурят с необходимия азот докато се активизират грудковите бактерии, които изискват по-високи температури за своето стартово развитие в сравнение с люцерната.

Изискванията към фосфорното торене на люцерната са много големи. При отглеждане без напояване трябва да се внасят 25-30 кг Р2О5 на декар за целия период на използуване на люцерната. При поливни условия нормата на торене трябва да е 40-60 кг Р2О5 на декар. Фосфорните торове се внасят като запасяващо торене за целия период на отглеждане на културата, като се разхвърлят преди основната обработка на почвата (дълбока или предсеитбена оран).

Люцерната не понася пряко торене с оборски тор. Най-добре е той да се внася на предшественика.

От люцерната се получават добри резултати при торене с микроелементи и особено с молибден. Той стимулира развитието на грудковите бактерии. Под негово влияние се увеличава съдържанието на протеин и каротин в зелената маса. Още през първата седмица след торенето растенията се развиват по-активно и образуват по-голяма коренова маса. Молибденът се внася със семената или със суперфосфата. Като микротор се използва натриев молибдат, който съдържа 25% чист молибден.

Люцерната се засява напролет, късно през лятото или в началото на есента. При осигурено напояване и при маломерни площи най-подходящият срок за сеитба е лятно-есенният. В случая изключително значение има добрата подготовка на площта. При голяма суша площта трябва да се полее, да се изоре и след това да се извършат необходимите предсеитбени обработки, така че почвата да се доведе до необходимото състояние за сеитба.

Засяването на люцерната през лятно-есенния период има големи предимства. Основното е, че през следващата година посевът е нормално развит и осигурява добиви, равни на добивите през втората година от посеви, засети напролет. При възможност, а това означава главно при осигурено напояване, този срок трябва да се предпочита. Поради това че подготовката на люцерновите семена (почистване, декускутиране, освидетелстване и др.) се извършва през зимата, фермерите трябва да си набавят семената по-рано (предшестващата година).

Пролетната сеитба е неизбежна, когато люцерната се отглежда без възможност за напояване. Най-подходящият срок за сеитба в Южна България е от средата на март до 5-10 април, а за Северна България - 10-20 април, при оптимална температура на въздуха 6-8°С. През пролетта люцерната се засява в чисто състояние или под покровна култура. Покровът е предназначен за компенсиране на загубата на зелена маса поради забавения растеж на люцерната в годината на засяването й. От друга страна, покровното растение в различна степен е конкурент на люцерната. Затова покровът има смисъл само в условия с повече валежи и на заплевелени почви. За да се избегне или да се намали потискащото въздействие на покровната култура, тя трябва да се засява с 30 до 50% от оптималната й сеитбена норма, а сеитбената норма на люцерната да се увеличи с 20%. Принципно правило е най-напред да се засява покровното растение и след това, напречно на него, се засява люцерната. Като покровни култури може да се използват нахутът, грахово-овесената или фиево-овесената смеска или чист овес. Важно е също така според случая покровното растение да се прибира преди да е настъпила оптималната му фаза на развитие, с което се предотвратява прекомерното потискане на люцерната.

Оптималната сеитбена норма на люцерната, когато се засява с прецизна сеялка, е 2-2,5 кг семена на декар. При ръчна сеитба обаче тя трябва да се завиши на 3,5-4 кг на декар. За да се разпределят по-равномерно, добре е семената да се смесват с пресят сух пясък в съотношение 1:3 (1 част люцерна и 3 части пясък). Площта в такива случаи е добре да се разпредели на участъци по 200-300 кв.м., на които да се засяват определените семена.

Оптималната дълбочина на засяване на люцерновите семена е 1-2 см. На по-леки почви се допуска дълбочина до 2,5 см. Семената се засяват плитко, защото са дребни и кълнът им е със слаба пробивна сила. За постигането на тази дълбочина при сеитба със сеялка площите задължително се валират предсеитбено с членест валяк.

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!