На каква дълбочина се засяват семената?

засяване на семена Дълбочината на засяване на семената зависи от едрината на семената, от начина, по който никнат, от механичния състав и влажността на почвата. Обикновено дребните семена, които съдържат малък запас хранителни вещества, се засяват по-плитко, за да може кълнът им да достигне повърхността на почвата. Например семената на тютюна, мака, люцерната, детелината и др. се засяват на дълбочина 0,5-2 см, докато семената на царевицата, граха и др. - на 8-12 см.

При културите със средно едри семена (краставици, пъпеши, дини, салатно цвекло, бамя) - на 3-4 см, а при културите с едри семена (тикви, бакла, фасул) - на 4-6 см. При културите с по-дребни семена (лук, праз, домати, патладжан, пипер, моркови, магданоз, зеле, пащърнак, ряпа, репички и др.) засяването се извършва на дълбочина 1,5-2,5 см.

При еднакво едри семена, ако семеделите при покълнването се изнасят над почвата (фасул, памук), за да не се повредят при движението си отдолу нагоре, сеитбата се извършва по-плитко, отколкото ако остават в почвата (грах).

На тежки глинести и студени почви семената се засяват по-плитко, отколкото на леки проветриви и топли почви. На сухи почви е необходимо сеитбата да се извършва по-дълбоко.

Когато семената не се засяват на подходяща дълбочина, попадат при неблагоприятни условия за поникване, което се отразява върху добива. При плитко засяване и при липса на влага семената не поникват, част от тях се изкълвават от птиците, лошо се вкореняват и т.н., а при дълбоко засяване кълновете не могат да достигнат повърхността на почвата или я достигат силно изтощени. Много дълбоко заровените семена по липса на кислород не покълнват, а при ранните пролетни култури почвата през пролетта на по-голяма дълбочина не е затоплена достатъчно и семената им попадат при неблагоприятни температурни условия.

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!