Торене на рапица - как да създадем условия за доброто развитие на рапицата напролет

рапица През пролетта, от началото на вегетацията до цъфтежа, рапицата има голяма потребност от азот. Развитието на рапичните растения започва още при ниските почвени температури, когато почти няма движение на усвоим азот от почвата. А този елемент има съществено значение за формирането на добива от рапица. Растежът на листната маса, образуването на шушулките и броят на семената на единица площ се определят именно от азота.

При оптимизиране на азотното торене на рапицата от значение са икономическите и екологичните аспекти. Така например при очакван добив от 3 тона на хектар и развити 10-12 листа на културата общата потребност от азот е 180 кг за хектар, ако приемем, че през есента растенията са усвоили 50 кг от него и съществува азотен минимум от 20 кг за ха, то през пролетта трябва да се внесат 110 кг за ха.

В същия случай, но при заложен по-висок добив от 4 тона за ха, общата потребност от азот е 240 кг, през есента са усвоени 60 кг, азотният минимум е 30 кг, то напролет трябва да се внесат 150 кг/ха.

При 8-10 листа на рапицата и очакван добив от 3 т/ха, общата потребност от азот е 180 кг/ха, наесен са усвоени 40 кг, азотният минимум е 20 кг, то напролет трябва да се натори със 120 кг/ха. При същото развитие на растенията, но плануван добив от 4 т/ха, общата потребност е 240 кг/ха. Ако през есента са приети 45 кг/ха, азотният минимум е 30 кг, то напролет рапицата се нуждае от 165 кг/ха.

Във фаза 6 листа на рапичните растения и очакван добив от 3 т/ха, при обща потребност от азот 180 кг/ха и внесени наесен 30 кг и азотен минимум 10 кг на хектар, напролет сумарно трябва да се внесат 140 кг/ха. Ако планирате добив от 4 т/ха, тогава общата потребност от азот е 240 кг/ха, наесен сте внесли 40 кг/ха и азотният минимум е 20 кг/ха, пролетното подхранване включва 180 кг/ха.

Азотното торене на рапица по правило се прави през пролетта чрез внасяне на торовата норма на 2 дози, първата към началото на вегетацията (60%) и втората (40%) през фазата на стрелкуването. По-късно подадените хранителни вещества само отчасти се усвояват от растенията и не могат да бъдат от голяма полза при формирането на добивите.

Растенията имат потребност от СЯРА за изграждането на белтъчините и други съставки. Липсата на сяра води до недостатъчно оползотворяване на азота при азотното торене. Според очаквания добив торенето на рапицата със сяра трябва да възлиза на 3-4 кг на декар. Ако в почвата липсва БОР, растенията залагат малко на брой зърна в шушулките и отново на база на очакваните добиви торенето с бор включва внасянето на 100-150 г/дка от този елемент.

Рапицата и плевелната растителност се конкурират за вода, хранителни вещества и светлина, ето защо правилното извеждане на борбата срещу плевелите е предпоставка за добрите резултати.

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!