Отглеждане на праскови - особености

отглеждане на праскови При създаване на насаждения с праскови сортовете се засаждат в отделни парцели, подредени по реда на зреене на плодовете, с оглед да се улесни предберитбеното напояване, беритбата и други. Мъжкостерилните сортове праскови се засаждат групово по редове, заедно със сортове опрашители.

Резитба на прасковите

Прасковените дървета се формират предимно като чаша и свободнорастяща корона. Добрата разклоняема способност на сортовете и образуването на силни клонки в основата на короната не налага при резитба на прасковите за формиране да се съкращават скелетните клони. Когато ще се предвижда механизирана беритба на плодовете, стъблата трябва да бъдат по-високи (80-90 сантиметра), а клонките по-изправени. При свободнорастяща корона клонките се разполагат така, че да не са един над друг, за да се предотвратят повредите по плодовете от удари по долните клонки.

Претоварването на дърветата с плодове по време на пълното плододаване налага резитбата на прасковите за производство да се извършва ежегодно. В противен случай качеството на плодовата продукция се понижава, дърветата плододават нередовно по години, бързо застаряват и живеят по-малко. Редовно плододаване при подходящо торене на прасковите и напояване може да се получи, само ако всяка година добива се програмира съобразно продуктивните възможности на дадения сорт. Прасковата плододава най-добре при средна дължина на смесените клончета около и над 40 сантиметра.

Поддържане на почвената повърхност при отглеждане на праскови

Почвената повърхност в прасковените насаждения се поддържа предимно в черна угар. Отглеждането на междуредови култури и зачимяването не се препоръчват при отглеждане на праскови. По изключение през първите една-две години след засаждането на дръвчетата може да се отглеждат бобови култури, но при осигурено торене, напояване и поддържане на редовата ивица чиста от плевели. Есенната оран е на дълбочина до 15 сантиметра в междуредията и 10 в близост да дърветата. Обработките през пролетно-летния период са на дълбочина 6-8 сантиметра. Само първата пролетна обработка на почвата може да бъде на дълбочина до 10 сантиметра, за да се разрохка претъпканата почва. Хербицидите трябва да се използват много внимателно, особено на леки почви.

Торене на праскови

Прасковените насаждения се торят редовно с азотни торове. В младите насаждения растенията се подхранват в околостъблените кръгове с 6-10 грама азот на квадратен метър. От третата година торовете се разхвърлят по цялата площ. В плододаващите насаждения торовата норма е 15-20 килограма азот на декар. В младите насаждения азотните торове се внасят на два пъти - през март и края на март. При възрастните срока на подхранване е в зависимост от типа на почвата. На почви със среден до тежък механичен състав половината от азотния тор се дава в края на зимата, а другата половина към края на май. На почви с по-лек механичен състав половината от торовете се внася през февруари-март, 1/4 след юнското опадване на завръзите и 1/4 след беритбата на плодовете.

Ранните сортове праскови се подхранват двукратно. При системно торене с азотни торове прасковата реагира добре на фосфорно торене, съчетано с калиево. В плододаващите прасковени насаждения се тори с 8-10 килограма фосфор и с 15-18 килограма калий (като активни вещества) на декар, а през 2-3 години се внасят по 2-3 тона оборски тор на декар. Посочените торови норми са ориентировъчни. Торовите норми за торене на прасковите  трябва да се определят въз основа на почвения или листния анализ.

Поливане на праскови

Прасковата има повишени изисквания към влага по време на образуване и втвърдяване на костилката и през периода на бързо наедряване на плодовете. Поливките на прасковите се извършват при понижаване на влагата в почвата до 75% от ППВ. При отглеждане на праскови особено добре върху качеството на плодовете се отразява поливката, която се извършва 2-3 седмици преди узряването на плодовете.

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!