Измръзване на лозите през зимата

Под влияние на ниските температури по време на зимния покой в различна степен измръзват отделни органи и части на лозата. В зависимост от подготовката на лозите за зимуване, продължителността и степента на понижение на температурата измръзват частично или напълно зимните очи, пръчките и многогодишните части.

Зимните очи са сложни пъпки. Те се състоят от една главна (по-голяма) и 2-4 заместващи (по-малки). Главните пъпки са много по-чувствителни на ниски температури през зимата в сравнение с резервните. Те обаче са по-слабо родовити и ако след измръзване на главните пъпки се развие някоя от резервните, добивите са по-ниски, особено при десертните сортове. Зимните очи по страничните леторасли (колтуците) притежават по-висока студоустойчивост от зимните очи на основния (главния) леторасъл. Очите на по-тънките, но добре узрели пръчки, са по-устойчиви на измръзване в сравнение с по-дебелите. Спящите пъпки, разположени в многогодишната дървесина, са най-студоустойчиви. При температура минус 15-16 градуса измръзват зимните очи на по-слабо студоустойчивите сортове лози - Болгар, Кардинал, Димят, Тамянка и др. Ако температурата през зимата се понижи до минус 17-18 градуса, се повреждат пъпките на сортовете със средна студоустойчивост - Мискет червен, Памид, Мискет хамбургски и др. Най-студоустойчиви са западноевропейските сортове лози Каберне Совиньон, Ризлинг, Шардоне, Алиготе, Пино ноар и др. Зимните очи на тези сортове издържат до минус 19-21 градуса. При минус 24 градуса се повреждат тъканите на едногодишните пръчки, а температури в пределите на минус 28-32 градуса причиняват пълно измръзване и загиване на лозите.

Младите 2-3-годишни лози, чиито тъкани имат по-нежна структура и съдържат повече вода, измръзват по-лесно от възрастните. Лозите, претоварени с грозде, както и тези, отглеждани при ниско агротехническо ниво (силно заплевелени, неефективно защитени от болести и вредители), по-често страдат от измръзване през зимата. Благоприятно се отразява калиевото торене на лозите.

Измръзването на пъпките на лозите се установява лесно, след като престоят 2-3 денонощия при стайна температура (18-20 градуса). За отчитане на степента на повредите на лозите от ниски зимни температури се правят надлъжни прерези на зимните очи. Ако откритите при тези отрези тъкани са станали кафяви или черни, пъпките са измръзнали и леторасли (респективно гроздове) на следващата година няма да се развият.

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!