Птичият грип поразява мозъка

Понеделник, 06 Февруари 2012 14:27

5276

com_content.article

(3 гласа, оценка 4.00 от 5)

Птичият грип поразява мозъка4.00 от 50 от общо 3 гласували.

H5N1 Щамът на вируса на птичия грип H5N1 може да проникне в мозъка, където атакува допаминовите неврони. Този вид мозъчни неврони умират най-напред при болестта на Паркинсон.

Щамът на грипния вирус H5N1, известен още като птичи грип (това е един от най-опасните видове птичи грип), могат да проникват в мозъка и да причинят нервни възпаления. И дори може да допринесе за развитието на болестта на Паркинсон. До това заключение са стигнали учените от Детската научно-изследователска болница Сейнт Джуд (Мемфис, САЩ), при изучаване на развитието на грипа при мишки, съобщава ScienceNews.

Птичият грип се отнася към най-опасните видове на този вирус, при заразяване, с който напълно е възможна смърт. Когато учените го инжектират в организма на мишки, половината бързо умират, а останалата част са се възстановили напълно след 21 дни. Но се оказало, че възстановяването е само външно: болестта продължава да тлее в мозъка на животните. Анализите са показали, че 10 дни след инфекцията значително са намалели допаминовите нива в мозъка, един от невротрансмитерите, отговорен за предаване на сигнали между моторните неврони. Нервните клетки, заети с производството на допамин, губят всички си сили да се преборят с вируса и спират да синтезират невротрансмитер.

След 60 дни нивото на допамин започнало да се възстановява, а след 90 дни се връща към нормата, но продължават да са налице признаци на инфекция. Възпалителния отговор започва на третия ден на заболяването и протеините, които съпътстват възпалението запазват „тревожната” си активност, дори и след 90 дни. Уви, учените не са проверили „срока на живот” на тези грипни следи: след три месеца експериментът е бил прекратен. Учените възнамеряват да публикуват резултатите от изследването в списанието Neuroscience.

Вирусът влиза в мозъка или чрез нервите на обонятелния тракт, започвайки пътя си от носната лигавица, или чрез стомашно-чревния тракт чрез блуждаещия нерв. Изследователите отбелязват, че от вируса най-напред поразява същите клетките, които умират при синдрома на Паркинсон. Малко вероятно е вирусът сам да предизвика болестта на Паркинсон, но при най-малка предразположеност към него, той е в състояние да прокара развитие на неприятни събития в тази насока. Дългото въздействие, което той оказва върху нервната тъкан, ни кара да се отнасяме с по-голяма бдителност и да не се доверяваме на изчезването на външните признаци на инфекцията.