Вход

Регистрация

Ятрофа - биоенергийната култура за подпомагане на бедните

 

(11 гласа, оценка 4.00 от 5)

ятрофаИзползването на ятрофа (Jatropha) за производството на биодизел може да бъде изгодно за бедните фермери, особено в сухите и отдалечени райони на развиващите се страни, се казва в нов доклад на ФАО и на Международния фонд за земеделско развитие (IFAD). Въпреки това, докладът подчертава, че ятрофата все още е диво растение, което се нуждае от подобряване на сортовете. Ето защо би било преувеличено да се каже, че ятрофата ще може в голяма степен да замени вноса на петрол в развиващите се страни.

Много инвестиционни и стратегически решения, свързани с употребата на ятрофа като гориво, са били изпълнени, без да разчитат на научна основа, се казва в доклада. Реализацията на истинския потенциал на ятрофата изисква отделяне на фактите от необоснованите твърдения.

Ятрофа - обещаваща реколта

Ятрофата (Jatropha curcas L.) расте най-вече в сухите райони на деградирали почви, които не са подходящи за земеделски цели. Корените на ятрофата достигат водата, която се намира дълбоко в почвата.

Семената на ятрофата могат да бъдат преработени в биодизел за производството на електроенергия и горива, необходими за приготвяне на храна у бедните семейства. Отпадъчните продукти, в резултат на този процес, след детоксификация могат да се използват като тор и храна за животните. За разлика от други основни суровини за биогорива като царевицата, ятрофата не е подходяща за консумация от човека и може да се отглежда на деградирали земи.

През 2008 г. около 900 000 хектара в целия свят са засети с ятрофа, от които 760 хиляди хектара са в Азия, 120 000 хектара - в Африка и 20 000 хектара - в Латинска Америка. До 2015 г. се очаква площите, засети с ятрофа да достигнат 12,8 млн. хектара. По обем на производство на ятрофа в Азия първо място заема Индонезия, в Африка - Гана и Мадагаскар, в Латинска Америка - Бразилия.

В доклада се посочва, че ятрофата има най-голям потенциал в сухите и отдалечени райони, където поради високите цени на средствата за производство, като например торове и транспортни разходи, производството на храни не е конкурентоспособно. Въпреки това, за да се получат стабилни добиви от ятрофа на почви с влошено качество в сухи региони, водата и торовете са необходими елементи.

Малки фермери, работници в рафинерии и в частни предприятия за отглеждане на ятрофа могат да спечелят от нейното производство.

Отглеждането на ятрофа би било особено полезно за жените, тъй като машини задвижвани с гориво от ятрофа ги избавят от трудоемката работа. Замяната на традиционното, основано на биомаса гориво за готвене с гориво от ятрофа е здравословна, защото готвенето се извършва в бездимна среда, и жените не трябва губят време в събиране на дърва за огрев. Намалената употреба на дърва за огрев ще намали и натиска върху горските ресурси.

Според доклада на FAO/IFAD, ятрофата би могла да носи високи добиви и да бъде продуктивна в почви с влошено качество и в солените почви в сухите региони. Нейните производни продукти могат да бъдат използвани като торове, фуражи или суровина за гориво, маслото й може да посрещне нуждите на други пазари, например, може да се използва за производството на сапун, пестициди и лекарства. Ятрофата може да помогне да се спре деградацията на земите.

Какво трябва да се подобри за да може да се използва ятрофата?

В проучването на FAO/IFAD се подчертава също, че растението на практика не се подлага на селекция, неговите семена, качеството и състава на маслото са доста променливи. Повечето видове ятрофа са токсични, което прави остатъчния продукт негоден за употреба като храна за животни и може да представлява риск за човешкото здраве.

Изследванията за производството на най-добрите нетоксични сортове ятрофа, на по-качествени семена и подобряване на агрономическите стратегии, включително ресурсощадящото земеделие и интегрираният контрол за селскостопански вредители и хранителните свойства, следва да бъдат подкрепени, се казва в доклада.

  • Няма открити коментари
Моля, влезте за да може да коментирате