В Европа започва завземане на земи

Завземането на най-добрата земя до скоро се наблюдаваше само в бедните страни. Сега това явление се забелязва и в Стария свят.

След преследването на черното и синьото злато спекулантите са насочили вниманието си към „новия” ценен ресурс - земята.

Това явление се нарича „завземане на земя” т.е. придобиването на правото на използване на обработваемата земя от частни физически лица и чуждестранни правителствени организации. От това страда главно местното население, което е губи основния си източник на препитание.

През последното десетилетие, това явление става много видимо: според данните, отчетени през април 2012 г. в портала Land Matrix, занимаващ се с мониторинга на заемането на земите в света, от 2000 г. насам са направени 1217 договора за мащабна аренда на 83 млн. хектара земеделска земя, която е малко повече от 2% от цялата обработваема земя в света. Голяма част от тези земи се намира в африканските държави като Судан, Танзания, Етиопия, Демократична република Конго. След тях са страните от Азия и Латинска Америка. Но защо възниква този нов „глад за земя”?

През втората половина на ХХ век, цената на земеделската земя е била много ниска. През периода 2007-2008 г. поредица от взаимосвързани явления - ниски добиви, лоши климатични условия, както и ограниченото предлагане на храни в някои страни - е довела до рязко покачване на цените на земята. Това увеличение, заедно с непрекъснатото нарастване на населението (прогнозите са, че до 2050 г. населението на света ще достигне 9 милиарда души), е причинило тревога в някои страни, най-вече внасящи селскостопански продукти. Тези страни са държавите от Персийския залив, Саудитска Арабия, Южна Корея и Япония. Оттук започва преследването на земите в най-бедните страни.

Не само увеличението на цените на селскостопанските продукти предизвиква интерес към земята. Бизнесът с биогориво (производство на горива от продукти на селското стопанство), както и неотдавнашната финансова криза са допринесли за увеличаване на изземването земеделска земя. Малко вероятно е развитието на този феномен да се забави през следващите години. Още повече, че до този момент не са предприемани никакви мерки за ограничаване на разпространението на това явление.

Единствената международна институция, която предприема конкретни мерки срещу заграбването земя е Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО): за май 2012 г. Комисията по безопасност на храните е приела „Насоки за селскостопанския фонд и достъпът до рибни и горски ресурси”. Документът определя принципите и практиките, към които следва да се придържат правителствата по света, за да се осигури равен достъп до земята. Въпреки, че развитието на тези насоки е първата стъпка на законово ниво срещу новата форма на колониализъм, тези принципи все още не са задължителни за изпълнение.

От известно време на колонизаторите на земя са насочили вниманието си към най-плодородната земя в Европа. Проучване наречено „Концентрация и заемането на земя и борбата на хората в Европа”, проведено от Европейския център за защита на правата на фермерите и организацията „Ръцете горе от земята” алармира за опасно нарастване на нивото на концентрация на собствеността на европейските земи.

От доклада са станали известни неочаквани неща: в Европа в ръцете на 3% от собствениците на земя са концентрирани 50% от цялата земеделска земя. Тази ситуация е сравнима със ситуацията в Бразилия, Колумбия и Филипините. След Унгария, Румъния, Сърбия и Украйна, мултинационални компании и чуждестранни суверенни фондове са преориентирали своите интереси в Западна Европа. Първоначално под прицел са страните PIGS - наименование на група страни със сходна икономическа политика и състояние, акроним от имената на английски на Португалия, Италия, Гърция, Испания (Portugal, Italy, Greece, Spain), (феномен на заемане на земя най-разпространен в Каталуния и Андалусия) - а след това в Германия, Франция и Австрия. Земята на тези страни са станали обект на икономически и финансови спекулации от страна на гиганти в агробизнеса, хедж фондове, разширяващи се китайските предприятия и руските олигарси.

И как реагира Европейския съюз? Разбира се, в годините на общата селскостопанска политика явлението не разтревожи ЕС. Нещо повече, ЕС способства за неговото разширяване, поради субсидиите, предназначени изключително за големи селскостопански предприятия. Подобна политика не може да се нарече далновидна, защото от една страна тя се превръща в бариера за навлизане на пазара на собствениците на малки селскостопански предприятия, които не могат да се конкурират със селскостопански гиганти, а от друга страна има очевидно подценяване на проблема. Европейският съюз не счита земята за общо достояние. Разбира се, това явление вече е довело до значителни последици и насилие.

Срещу завземането на земи се обяви местното население. В екстремни случаи има бунт и заемане на земята. Селската община Нарболия, в провинция Ористано, единодушно се противопостави на плана за използване на стотици акра земеделска земя за изграждане на най-големите оранжерии в Европа, отопляеми със слънчеви панели. Но проблемът се отнася и за градската земя.

Наскоро е възникнал бунт във Виена, където група млади хора са решили да създадат земеделската общност вътре в града.

Тези епизоди на отчаяние и конфликт възникват в различни ситуации, но те приличат на народните въстания, възникнали наскоро в Африка и Югоизточна Азия, където завземането на земята започна да се проявява в началото на хилядолетието.

Оригинална публикация: Il land grabbing arriva in Europa

Коментирай

0 Коментара

Все още няма коментар!